Алан Уильямс - Архивът на Берия

Детвайлер каза:

— Нищо не споменахте за тези условия при първата ни среща.

— Не можех да зная при първата ни среща какви условия ще поставят моите работодатели — Мъскин погледна към Грегъри. — Бих добавил, че никой уважаван издател, и със сигурност нито един от онези, на които сте помислили да се обадите, не би погледнал ръкописа без по-сериозни сведения за произхода му и за пътищата, по които е доставен?

Грегъри се беше вторачил в пода, а големите му обувки от кожа на алигатор непрекъснато шаваха под масичката за кафе.

— Начинът, по който е излязъл от Унгария, не е интересен — най-после каза той. — Един западен турист го пренесе в багажа си. Рискът беше много малък. През лятото в Унгария има толкова много туристи, че граничната полиция рядко претърсва някой от тях.

— Той как се е сдобил с него?

— От един човек в Будапеща.

— Кой е той?

Настъпи мълчание.

— Трябва да зная, мистър Грегъри, иначе не съм упълномощен да подпиша този договор.

Руснакът размърда грамадното си туловище и едната му ръка направи безполезно усилие да приглади надолу косата му. Най-сетне извади от джоба си един дебел плик и го побутна към Мъскин, сякаш беше оръжие. На лицевата страна беше отпечатано с червени букви: ДО г-н С. МЪСКИН. ЛИЧНО, ПОВЕРИТЕЛНО.

— Вътре има клетвена декларация, подписана от един много добър мой приятел, унгарец — Грегъри замълча. — Сега вече не говорим като бизнесмени, мистър Мъскин, а като човешки същества. Ако името на този човек излезе наяве по някакъв начин, последствията ще бъдат страшни. Едва ли е необходимо да ви обяснявам защо…

Мъскин кимна съчувствено.

— Голям човек — продължи Грегъри, — стар комунист, воювал в Испания с Пал Малетер, един от генералите, които руснаците разстреляха през петдесет и шеста. През войната този човек се сражавал в Червената армия и получил орден „Ленин“, по-късно заемал висок пост при комунистическия режим в Унгария, до чистките в началото на петдесетте, когато си подава оставката и го хвърлят в затвора. Излиза през петдесет и пета, сега е пенсионер и пише поезия.

— От Русия ли е изнесъл материала?

— Да — дебелите пръсти на Грегъри зашариха по главата му. — В клетвената декларация е обяснено всичко.

Мъскин седеше и държеше плика, но без изобщо да посегне да го отвори. Най-сетне каза:

— Значи някакъв стар комунистически ренегат с присъда зад гърба си. И въпреки това е бил допуснат в Москва. Как става тая работа?

— Всичко е описано там — повтори Грегъри.

— А името му?

— И името му.

— И вие сте получили всичко това от туриста, от човека, който го е донесъл във Виена?

Грегъри кимна.

— Как се добрахте до този турист?

— Той е стар приятел.

— А унгарецът?

Грегъри си наля малко шампанско.

— Познавам го. Това е единственото, което има значение. Подробностите не са важни.

— Всичко е важно — каза Мъскин.

Грегъри сви рамене:

— Запознах се с него на времето в Москва — преди много години. Поддържаме редовна кореспонденция.

— Така да бъде. Каква е неговата печалба? Една тлъста комисиона, предполагам?

Долната устна на Грегъри увисна.

— Свети боже, не! Той не е някакъв търгаш, прави го само от идеализъм! Вие познавате съдържанието на ръкописа и не може да не съзнавате, че това е последният гвоздей в ковчега на сталинизма. Когато излезе на бял свят, онези сталинистки прасета никога няма да посмеят отново да надигнат глави. Затова го прави моят приятел, не заради кирливите ви долари!

— Но с вас нещата не стоят така, нали? Вие жадувате за тези долари.

— То е друго, аз съм бизнесмен! — Грегъри скочи на крака и отново закрачи напред-назад, разливайки шампанско по килима.

— Добре — каза Мъскин. — А сега западният турист. Ще ни трябва името му.

— Не е необходимо. Той е човек с име, което трябва да пази.

— За какво става дума, дявол да го вземе! Откога тук се смята за престъпление нелегалното изнасяне на ръкопис иззад Желязната завеса?

— Хм, вие нищо не разбирате! — извика Грегъри и се насочи обратно към канапето. — Когато такова нещо изскочи навън, веднага се започват всякакви мръсотии. Тези съветолози са истинска академична мафия и ненавиждат всеки, дошъл извън тяхната среда, всеки, който застрашава позициите им. Измислят конспирации, както стана със Солженицин. Тогава щяха да се пукнат от яд, защото не успяха да го спечелят на своя страна, и за да го компрометират, пръснаха най-гадни слухове: че книгите му били изнесени на Запад от КГБ и не знам още какво.