Алан Уильямс - Архивът на Берия

— Гаранции! — изрева руснакът. — Имате шибания ръкопис, имате рецензията на Крул! Какво още искате? Духът на Берия да подпише договора ли?

— Млъкнете — каза Мъскин и хвърли бърз поглед към Детвайлер, но лицето на адвоката не изразяваше нищо. — И махнете тази проклета брада! — додаде той. — Кого се опитвате да баламосвате?

Грегъри извъртя очи и премигна.

— Това е, защото се страхувахме да не се появят фотографи — измърмори той, след това се обърна и излезе с препъване в другата стая.

Двамата изчакаха мълчаливо, докато се появи отново, бършейки лицето си, по което все още имаше нишки лепило, останали по потната му четина като засъхнал мармалад.

— Това, което предлага „Бърн Хирш“ — каза Мъскин, полуобърнат към адвоката, — е трийсетдневна опция за десет процента. Дори ако решим да не издаваме, парите остават за вашия клиент. Мисля, че дори и той не би могъл да оспори разумността на подобна стъпка.

За негова изненада Грегъри мълчеше.

— Разбирам раздразнението на господин Грегъри — обади се швейцарецът. — Доколкото схващам, новото условие се различава от уговорката ви по телефона?

— Изглежда вашият клиент ви е информирал погрешно, господин Детвайлер. Аз никога не обсъждам сделки по телефона. Това не е в нашия стил. Така или иначе — и той потупа писмото — сега не аз решавам. Решенията идват отгоре.

Грегъри си бе налял нова чаша зубровка и се върна с препъване, а от устата му се процеждаше тънка струйка от течността.

— Казахте три милиона! Казахте го в Монтрьо! Притежавате книга, която струва може би десет милиона. Уникална, без цена! А сега се измятате, предавате ме… — той измърмори нещо на руски, после отиде до една маса и сграбчи телефона. — Сделката се отменя — изкрещя той през рамо към Мъскин.

— Оставете това нещо, глупак с глупак — уморено измърмори Мъскин.

Грегъри се спря. От слушалката, която стискаше, в тишината се разнесе звук, напомнящ жуженето на хваната в капан оса.

— Оставете телефона — обади се и Детвайлер.

Грегъри се поколеба, сякаш се чудеше дали да не тресне апарата в ръба на масата. После бавно го върна на мястото му.

— По-добре веднага да изясним едно нещо, Грегъри — каза Мъскин. — Нямам намерение да ви подвеждам. Ние разполагаме с половината материал в Ню Йорк, което ни дава известно право на претенция спрямо него. И преди да започнете да звъните в Париж, Милано и Токио, просто помислете, че това, което ще предложите, вече е стока от втора ръка, по дяволите! Никой не обича холандски разпродажби, а дори някой да пожелае ръкописа, ще му се наложи да води битка. Нашите адвокати в Ню Йорк ще се погрижат за това — той млъкна и отпи глътка шампанско. — Предлага ви се добра сделка, Грегъри. Не я разваляте. Може да не ви се отдаде друг шанс.

Поведението на руснака се промени: той се укроти и закърши неловко ръце, сякаш не знаеше къде да ги дене, докато Мъскин подаде договора на Детвайлер.

— Няма да е зле да го прегледате. Но смятам, че преди това е в интерес на вашия клиент да изслушате някои условия, които ние съзнателно не вписахме в договора.

— Условия ли? Пак ли условия! — провикна се Грегъри.

— Досега ние не сме поставяли нито едно условие — каза Мъскин, — като изключим трийсетдневната опция. И мога да ви уверя, че ми се наложи да воювам за този срок.

Грегъри въртеше тънката чаша в едната си ръка, а с другата рошеше косата си, но не каза нищо. Мъскин продължи:

— Тъй като мистър Грегъри отказва да ни даде каквото и да било сведения за себе си, ние очевидно ще трябва по други пътища да търсим по-сериозно доказателство за автентичността на материала.

— Разполагате с доказателството на Крул — каза Грегъри.

— Разполагаме с мнението на Крул — любезно отвърна Мъскин. — Съмнявате ли се, че можем да намерим други, също толкова уважавани експерти, които ще бъдат на противоположно становище, фактът, че досега не сме го направили, би трябвало да ви говори за нашето доверие към материала.

Той млъкна. Детвайлер седеше неподвижен с длани върху скута, напомнящи салфетки. Мъскин се обърна към Грегъри:

— Казахте по време на последната ни среща, че сте получили материала във Виена от някакъв унгарски източник. Трябва ни информация за този източник. И преди всичко за това как материалът се е озовал в Унгария. От Русия, предполагам?

Докато той говореше, Грегъри се бе приближил до него, така че Мъскин вече усещаше миризмата му на пот и одеколон. Той въздъхна и приседна на едно канапе между двамата. Мъскин забеляза известно отпускане в поведението му.