Алан Уильямс - Архивът на Берия

— Мистър Мъскин — започна Детвайлер с толкова нисък глас, че на Мъскин му се наложи да се наведе, за да чува думите му, — както струва ми се споменах при последната ни среща, моят клиент действа като посредник — единствен посредник за въпросната стока. Ако сте удовлетворени по отношение на истинността на тази стока, не е необходимо да поставяте въпроси от лично естество. Аз съм повереникът на мистър Грегъри и ще говоря от негово име.

Мъскин отпи глътка шампанско.

— Съгласен съм. Впрочем едва ли е необходимо пред вас да подчертавам, господин Детвайлер, че ако възникнат някакви усложнения около тази сделка, „Атлантик, Дженеръл енд Нашънъл Консолидейтид“ ще държат вас отговорен. А те притежават дяволски силно влияние, дори и тук!

Нищо не трепна върху лицето на адвоката.

— Надявам се, че нямате намерение да ме заплашвате? — каза той със същия тих глас и главата на Мъскин се приведе напред. Той започваше да се радва на себе си.

— О, не заплашвам никого, господин Детвайлер. Оставям това на моите работодатели. А както казвате, вие сте повереникът на мистър Грегъри, което лично мен ме устройва чудесно. Просто имам усещането, че вашият клиент и на вас не е казал всичко. Той не ви е казал какво е естеството на стоката, доколкото разбирам.

Швейцарецът хвърли бърз поглед към Грегъри, който бе гаврътнал питието си и стоеше, съзерцавайки Мъскин подозрително.

— Това не влизаше в сделката! — извика той. — Миналия път обсъдихме всичко това. Казвате, че не искате да създавате усложнения, а ето че ги създавате!

— Добре, добре — Мъскин си бе доставил удоволствието: посял бе необходимото съмнение в съзнанието на Детвайлер, за да разхлаби връзката помежду им, така че от сега нататък швейцарецът щеше да действа повече като рефер, отколкото като противник. Нямаше начин Грегъри да не вдигне достатъчна врява, когато работата стигне до десетпроцентната опция.

Мъскин отключи дипломатическото куфарче и извади привързана с червена лента папка и писмо с подписа на Уитмор, напечатано върху бланка с емблемата на A. N. & G. Co.

Грегъри се изправи над него, дишайки тежко.

— Да позвъня ли в банката?

Мъскин погледна часовника си.

— Страхувам се, че банките са затворени.

— Нашата е отворена.

Мъскин го погледна с ласкава усмивка.

— Не е необходимо, мистър Грегъри. Преводът няма да може да пристигне преди понеделник сутринта.

— Понеделник! Вие казахте днес, събота!

Грегъри размаха огромните си ръчища и зяпна безпомощно към Детвайлер, който на свой ред погледна към Мъскин.

— Спокойно, господа, не изпадайте в паника. Просто малка задръжка от контрола по преводите. — Той им отправи най-белоснежната си усмивка. — Дори в Съединените щати, както знаете, трябва, да спазваме някои правила при прехвърлянето на големи суми от една страна в друга.

— Нямаше да е зле по-рано да ни бяхте осведомили за този проблем.

Мъскин сви рамене и повдигна писмото.

— Освен това трябва да отбележа, че моите работодатели внесоха известни промени в нашия оригинал.

Докато той говореше, Грегъри се хвърли с гърдите напред и изтегли листа от ръцете му.

— Само за момент, господин Грегъри! — Мъскин се изправи чевръсто. — Върнете ми това нещо, може да се повреди.

Сега беше негов ред да потърси с поглед помощ от швейцареца. Детвайлер кимна.

— Върнете го, ако обичате, господин Грегъри.

Мъскин го взе, седна отново и на няколко пъти го приглади върху коляното си. След това го подаде на Детвайлер. Швейцарецът прочете писмото, без да трепне. Подаваше го обратно на Мъскин, когато Грегъри го изтегли от ръцете му и го зачете, като лицето му ставаше все по-червено и по-червено.

— Йоб твою мать! — руската псувня се отрони от устата му полугласно, но следващите три думи излетяха с бесен рев и водопад от слюнка: — Триста хиляди долара!

Той зяпна към Детвайлер, останал без дъх.

— Това е долна измама! Три милиона, за толкова се споразумяхме! — Извъртя се към Мъскин и размаха писмото пред лицето му. — Мръсен свински номер! Американски бизнесмени! Всичките сте една долна пасмина! Ловите риба в мътна вода! Няма обаче да я хванете — той се изкикоти страховито. — Няма да я хванете, защото ще я отнесем другаде. Детвайлер, обадете се в Берлин, Париж, Лондон, Милано и на японските юнаци. Отделни сделки с всички. А тези американски кучета ще го духат!

— Не ставайте глупав — каза Мъскин и се обърна към швейцареца. — Май няма да е зле да съобщите на вашия клиент, господин Детвайлер, че дори големите американски корпорации нямат навика да дават три милиона долара без никакви гаранции…