Алан Уильямс - Архивът на Берия

Зангер се усмихна накриво.

— Има си хас! Ти, разбира се, си го прочел?

— По-голямата част. Нещо като порнографски роман с всякакви ужасии в него. Изнасилвания, убийства, гаври с малки момиченца, за каквото се сетиш, този тип го е правил. Или поне твърди, че го е правил. Бих искал да добавя, Майк, че има доста политика, в това число и някои крайно компрометиращи подробности за сегашните шефове в Кремъл.

— Звучи съвършено комерсиално — сухо рече Зангер, докато изваждаше лула и кесия за тютюн от свинска кожа. — Дори прекалено комерсиално, за да е правдоподобно?

— Там е бедата. Аз съм притиснат, Майк. Ако ръкописът наистина е автентичен, колкото и да е мръснишки, просто не мога да си позволя да го изпусна. От друга страна, окаже ли се, че не е истински, самото естество на материала ще е достатъчно, за да вдигне „Бърн Хирш“ във въздуха и да мине доста време, преди парчетата да паднат на земята.

Зангер се зае да тъпче лулата си.

— Значи искаш моя съвет?

— Не е изключено да ми е нужно нещо повече от съвет — заяви Уитмор.

— Добре. Казваш, че трябва да вземеш решение до събота, което поради това че банките не работят тогава, означава понеделник. На твое място бих потърсил още едно мнение, но не от друг специалист по Съветите. Бих дал текста на някой психолог, който е наясно с политическата обстановка и ще се произнесе преди всичко за това дали тип като Берия би писал дневник. Не съм го чел, но не ми се вярва много един началник на тайната полиция да напише нещо, което звучи като сериозно самообвинение за извършени престъпления. Възможно е такъв човек, с ръце, оцапани с кръвта на милиони хора, да е бил тласкан от някакъв непреодолим подтик да се изповяда, да се разтовари от тези неща въпреки вероятността да стигнат до поколенията.

Уитмор започваше да показва признаци на нетърпение.

— Добре де — рече той, — психоаналитиците засега ще почакат. Интересуват ме фактите. Можеш ли да откриеш дирята на този Грегъри? Кой е той, къде живее, с какво се занимава? Възможно ли е да научиш нещо преди събота сутринта?

Зангер смукна дълбоко от лулата си.

— До събота сутринта! Искаш невъзможното, Чък. Освен ако Грегъри е истинското му име. В такъв случай, особено ако е чужденец или имигрант, швейцарците ще имат негово досие. Или пък австрийците. Каза, че донесъл ръкописа от Виена?

— Да. А Мъскин твърди, че разговарял свободно на немски с адвоката.

— Добре, ще накарам нашите хора да се разтичат и да проверят навсякъде, при швейцарците, австрийците, германците, французите, англичаните. Без драматизъм, просто като една обикновена лична молба. Непрекъснато правим такива неща. — Той извади един бележник. — Първо, къде ще бъде срещата в събота?

— В „Отел Дьо Лак“ във Веве, по обед. Той трябва да е позвънил на Мъскин днес следобед в четири часа. Преди да си тръгнем, ще проверя откъде се е обадил. Възможно е вече дори да е отседнал в хотела, съвсем открито.

— Възможно е — съгласи се Зангер. — В случай че е аматьор и че е честен. Да предположим обаче, че е професионалист, все едно добросъвестен или измамник, за момента това няма значение. В сделка като тази биха могли да изскочат какви ли не подводни камъни. Не само обичайната стръв за печалба, но и сериозни политически развития. Било опит да се дискредитират неосталинистките елементи в днешна Русия или, както казваш ти, някакъв заговор да се разстрои цялата система на властта в съветския блок. Доказването на връзка с Берия в миналото все още означава политическа смърт за повечето важни клечки там. Затова всеки, който посегне към това нещо, трябва да пипа страшно внимателно.

Той млъкна и недоверчиво изгледа стареца над чашката на лулата си. Знаеше, че политическите възгледи на Уитмор са последователно консервативни: тънкостите в противоречията между разните воюващи една с друга фракции вътре в комунистическата система изобщо не го интересуваха.

Уитмор изглежда съзнаваше това, защото когато заговори, в тона му прозвуча известна скромност:

— Аз съм бизнесмен, не политик. В случая просто не мога да направя пълна преценка за политическата страна на въпроса. Но ако това все пак тревожи някого, ще има достатъчно време ръкописът да се огледа преди отпечатването. Аз се занимавам с факти и с цифри. Цифрите са съвсем прости: три милиона до понеделник сутринта. Нуждая се от още факти. Какво мислиш за банките? В случай че не успеем да научим нищо за този Грегъри до изтичането на крайния срок, ще можем ли да го проследим по някакъв начин след това?