Алан Уильямс: Архивът на Берия

— Какво например?

— Някой свидетел. Някой от обкръжението, този тип Рафик например. Полковник Сак-незнам-койси…

— Полковник Саркисов. Той е покойник.

— Някой друг тогава. Дали не е останал жив някой от грузинските телохранители?

— До един са били убити през юли петдесет и трета.

— Всички?

— До последния човек. Съвсем в римски стил: при жестоко сражение с бойни части на Червената армия, като се съпротивявали до последно в имението на граф Орлов край Москва. Крул е изложил всичко това в своята рецензия.

Уитмор ровеше с вилица обезкостената риба в чинията си.

— Трябва да има и други хора, прислужници, шофьори… може би някой от лекарите? А момичетата? Навярно са вече възрастни жени, но някоя от тях все може да бъде накарана да проговори. Доларът отваря всякакви врати в Русия, не е ли така?

Мъскин пусна отработената си усмивка.

— Някога били ли сте в Русия, сър?

— Не — рече Уитмор.

Мъскин кимна.

— Няма начин да не минат седмици и месеци, преди изобщо да надушим някаква следа. Но по-вероятно е преди това КГБ да се добере до нас и да ни изтегли за ушите… Или дори още по-лошо. Възможно е пресата да успее да изрови нещо, след като го издадем, но в момента просто ни липсва време.

Мъскин погледна часовника си.

— Моят човек ще позвъни по телефона в четири, тоест в десет часа тази вечер швейцарско време. Дотогава трябва да съм готов с категорично „да“ или „не“.

— Трябва да позабавиш топката.

— Клиентът е сериозен, предупреждавам ви. И е ангажирал един от най-добрите адвокати в Цюрих.

— Швейцарските адвокати не са американските адвокати — рече Уитмор. — Освен това машинописният текст е в нас.

Мъскин си отряза парче червено месо и каза тихо:

— Само половината.

Уитмор зяпна насреща му.

— Половината ли? Половината ли каза, Сай?

Лицето на Мъскин изразяваше смирение.

— Мисля, че ви казах, сър. Моят човек постави това като едно от предварителните условия: само половината от текста да излезе извън Швейцария. Реши, че това ще ни е достатъчно, за да вземем решение.

— Тогава аз какво четох тази сутрин? Нещо като дневник, който започва от края на войната и стига до смъртта му — през петдесет и трета година, нали така каза? Аз съм вече до есента на петдесет и първа.

— Така е, но сигурно сте забелязали, че има празноти: дни, дори и седмици. Преди да ми предаде оригинала, човекът прояви предпазливостта да го раздели на две, като остави нашата половина — пилотната част, така да се каже — достатъчно пълна, за да не се къса повествованието. При него обаче остана немалка част от материала.

— Мръсник! — промърмори Уитмор, после добави: — И няма да получим втората част, докато не сключим договора, така ли?

— Точно така.

Осеяните с тъмнокафяви петна ръце на Уитмор избарабаниха няколко бавни такта по масата.

— Да речем, че му предложим по-малко? — каза той. — Да кажем, един милион налични, в брой. А след това да отпечатаме това, което имаме?

Предложението на Уитмор показваше, че той е започнал да се поддава.

— Не бих ви посъветвал за такъв подход, сър — предпазливо подхвана Мъскин. — Първо, мисля, че той няма да вземе нито цент по-малко от онова, което иска, като при това заключението на Крул само подсилва позицията му. В същото време, ако реши, че крием нещо от него, просто ще отнесе стоката другаде. Би могъл дори да сключи отделни договори в различни страни. И ако някоя от тях ни изпревари дори само с един ден, ще бъдем прецакани. Освен това — добави той с леко страдалчески тон, — мисля, че изобщо не би било добре за нас да излезем само с част от ръкописа в едно пиратско всъщност издание. В края на краищата длъжен съм да мисля и за собствената си репутация, сър.

— Добре, добре — побърза да каже рече Уитмор. — И така как стои въпросът с авторските права?

— Пускаме веднага издание на оригиналния грузински език, да кажем, 500 екземпляра, фактически аз вече съм направил необходимата подготовка. Ще ни излезе скъпо, но е единственият начин да придобием изключителни права за целия свят в рамките на Конвенцията за авторско право, която обхваща повечето уважавани страни отсам Желязната завеса.

— Кой притежава правата сега? Твоят човек в Швейцария ли?

Мъскин замълча за момент.

— Фактически да. Разбира се, не е като да имаме работа със самия автор. Тук авторът не играе и мисля, че няма нужда да се безпокоим особено относно евентуални наследници. Има една съпруга и един син, които са си сменили имената. Без съмнение ще ги накарат да пуснат обичайните опровержения: империалистически клевети срещу Съветския съюз и т.н., но не мисля, че ще се опитат да вдигат патърдия за хонорари, тъй като авторът е масов убиец и освен това не е жив.