Алан Уильямс: Архивът на Берия

Беше оптимист. Притежаваше абсолютната самоувереност на преуспяващ комарджия. И ето сега голямата игра бе дошла: мизата, която изведнъж щеше да го направи прочут. Просто трябваше да убеди Уитмор да сложи на масата три милиона долара за един проект. При това трябваше да се бърза.

Уитмор отпи глътка мляко. Започна, подбирайки тежко думите, с вид на лекар, който изрича диагноза.

— Още не съм стигнал до края, Сай, прочел съм около две трети. Но засега не съм особено очарован. Половината е порнография — евтина, гадна, сензационна мръсотия от рода на онова, което ти навира под носа всеки амбулантен търговец на Четирийсет и втора улица.

Мъскин близна мартинито си. Достатъчно добре познаваше работодателя си, за да се опитва да го пришпорва. Уитмор беше предпазлив човек, свикнал на ниска печалба от висок оборот. Изобщо не би позволил някакво мимолетно отклонение в печалбите да наруши баптистките му принципи. Като вицепрезидент на „А. Н. и Дж.“ се чувстваше задължен да показва, че не само върти добър бизнес, но и че го прави по нравствен американски начин.

Мъскин замълча, докато келнерът вземаше поръчките им. Избра си обикновен стек, полусуров, а Уитмор — обичайната варена риба. Когато отново останаха сами, Мъскин се облегна напред и подхвана с кротък предразполагащ глас, споделяйки загрижеността на възрастния мъж, досущ като съчувстващ любовник:

— Напълно съм съгласен с вас, сър. Боклук е. И точно това е причината, поради която трябва да я издадем.

Уитмор гледаше през масата и чакаше.

— Да я издадем — продължи Мъскин — именно защото такива неща предлагат отрепките на пазара. Само че за такова нещо не са и сънували. Защото този наш мръсник допреди по-малко от двайсет години е бил вторият по могъщество човек в света и вероятно един от най-големите злодеи в историята.

Уитмор седеше в полумрака като безформен камък на дъното на дълбока вода.

— Стига това нещо да не излезе мистификация — каза най-сетне той. — Защото не искам отново да се окажем с някой Клифърд Ървинг на главата.

— Основно сме проверили всичко, сър. Вие сте прочели рецензията на професор Крул от Харвардския център за международни изследвания, нали? Той смята, че е автентично.

— Дали е готов да заложи три милиона долара за него? — с кисела усмивка попита Уитмор.

— Той е най-големият авторитет в тази област, сър. Освен това наехме експерт езиковед да провери оригинала и той не откри никакви грешки. Същото важи и за съдебните експерти. Хартията е най-малко петнайсет-двайсет годишна — не могат да определят с по-голяма прецизност. Проверили са и марката на пишещата машина. Отпреди войната е. За шрифта са сигурни, че е много стар. Казвам ви, автентично е!

— Тези експерти са като икономистите — изръмжа Уитмор. — Обаждаш им се и до вечерта ти изсипват повече мнения, отколкото са главите, които са ги давали. Вземи книгата на Хрушчов. Колко от твоите експерти все още разправят наляво и надясно, че не е писана от стареца, а си е просто шарлатания, скроена или от руснаците, или от нашите тук? Аз изобщо не успях да стигна до дъното на тази работа и се съмнявам дали някой е успял.

— Книгата на Хрушчов донесе пари, макар че бяха заложени два милиона долара. При това не беше кой знае колко пикантна.

— Друго е, Сай. Онова на Хрушчов си бяха чисти политически мемоари. И дори и да се бе оказало фалшификат, единствените евентуални последствия щяха да бъдат няколко разгневени физиономии в редакциите на „Лайф“ и „Тайм“ и известен дефицит в баланса на издателите. Но ако ние решим и издадем това, за което говориш ти, и излезе, че е било писано от някой измамник с мръснишко въображение, подпомогнат, разбира се, от специалист по въпроса, тогава ще загазим яко. Нямам предвид финансово нито дори от гледна точка на морала — Уитмор отпи нова глътка мляко. — Става дума за нещо по-сериозно. Като оставим настрана мръсотията, в тази книга има голяма доза политически експлозив, при това лесно възпламеним. Ако е фалшификация, „Бърн Хирш“ сериозно ще загази. И като казвам това, нямам предвид нито счетоводителите, нито дори акционерите. Имам предвид Държавния департамент. Разпространяване на клеветнически лъжи за съветските ръководители… — Той млъкна, тъй като келнерът донесе храната им. После си пое дълбоко дъх и поклати глава: — Не. Преди да се набъркаме в тази игра, имам нужда от нещо повече от простото одобрение на някоя гола харвардска кратуна и на неколцина езиковеди. Искам недвусмислено и независимо доказателство, преди да заложа на тази работа.