Алан Уильямс - Архивът на Берия

Обърнах се и намигнах на Надорая.

— Това ни е нужно сега, другарю полковник — две-три хубави момичета! Червенокоси девственици от Сванетия!

Моите грузинци се разсмяха с мен, но германецът така се бе втрещил, че само стоеше и ме зяпаше.

Тогава Рафик [3] Полковник Рафик Саркисов, адютант на Берия; Командир на гвардията на Берия, състояща се от двеста души грузинци; Член на Комунистическия младежки съюз. , който всъщност е своего рода механик, ме разведе из кораба. Трябва да кажа, че германците още ги бива в техниката. Машинката се оказа истинско произведение на изкуството. Нежна и красива като птица, бяла навсякъде, като се изключи заостреният черен като клюн нос. Корабът сякаш бе приклекнал във водата, готов да скочи и да се хвърли в атака. Корпусът е от някаква нова сплав, изобретена от американците за тяхното самолетостроене — много лека и здрава; двигателят е 125 конски сили, бордови; лостовете за управление са от неръждаема стомана, покрити с черна гума; вътрешността е с ламперия от лакиран орех. Освен това е оборудван с най-съвременен високочестотен радиотелефон, радиокомпас, дълбокомер и дори с радар.

Сигурно съм изразил задоволството си, тъй като атмосферата видимо се поразведри и не след дълго дори накарах механика да се усмихне, когато се пошегувах, че сме направили много добре, като все пак сме оставили някой и друг германец след 1945 година!

Надорая се качи с мен на катера и, придружен от механика, аз го подкарах, за да направим няколко обиколки на четвърт оборот, без да се отдалечаваме от брега. Корабът се държеше великолепно, като добре тренирано животно, но аз се дразнех от този германец, който през цялото време ме гледаше така, сякаш дебнеше аз да допусна някаква грешка.

Когато се върнахме, наредих на Рафик да вземе няколко възглавници и да ги нареди по двете пейки на кърмата, да донесе, освен това кутията с лед и четири бутилки добре охладено вино. Извиках на професора да се качи на борда и отплавахме.

Морето беше съвсем спокойно, абсолютно гладко чак до хоризонта, и ние подкарахме право навътре. Брегът се носеше зад нас, сякаш пътувахме с бърза кола. Знаех, че както обикновено охраната ни наблюдава с телескопите си и че още няколко мощни катера са в готовност, на интервали от по десетина километра, в случай че срещнем затруднения.

Бяхме почти излезли от полезрението на Гагра — намирахме се на около шест километра от брега, — когато зърнахме някакъв кораб, теглещ на буксир малка лодка. Отначало си помислих, че това е крайбрежен патрул, докато не съгледах някакво момиче, което двама мъже точно в този миг изтегляха от водата. Намалих оборотите, взех бинокъла и хубавичко я разгледах. Господи, какво създание! Същинска статуетка — златистокафява, в зашеметяващ бял бански костюм. Когато мъжете я прехвърлиха през борда на лодката, задните ѝ полукълба лъснаха нагоре като чифт зрели сливи. Професорът ми каза коя е тя — една от четирите шампионки на СССР по плуване на дълги разстояния.

Вече планирах как да подведа катера, когато тя се изправи в края на лодката и грациозно скочи обратно в морето. Наблюдавах я, докато се отдалечаваше от нас с мощен равномерен кроул, а корабът с малката лодка остана на мястото си. Изключих двигателя и описах широка дъга недалеч от момичето, но и не много близо, за да не привличам вниманието. Единствената пречка за моя план в този миг се оказа онзи нещастник Бесо. Вече се проклинах задето съм го взел и си мислех, че трябва да съм последният глупак, за да изпусна такава хубост.

Намалих скоростта до крайност, докато катерът запърпори едва, едва и казах на Бесо да отпуши бутилка вино. Сега момичето беше на около шестстотин метра от мен. Оставих Бесо да отпие една солидна глътка и му казах да отиде на кърмата и да погледне надолу, защото ми се струва, че гребният винт нещо не е наред. Аз се бях съблякъл по бански, но той още си стоеше с костюм и сандали. Наведе се през борда, главата му почти докосна водата. Подскочих напред и го ритнах с все сила по задника. Той потъна толкова бързо, че нямаше време дори да извика, а когато изплува, плюеше вода и пляскаше като тюлен.

— Помощ, Лаврентий, не мога да плувам добре — изкрещя той.

Аз се засмях и му хвърлих един от спасителните пояси.

— Ще доплуваш, друже — викнах му в отговор и отидох отпред, при рубката. Корабът с лодката бе останал встрани, но дори и от него да не го виждаха, знаех, че рано или късно някой от охраната на брега ще го забележи и ще изпрати патрулен катер да го прибере. Нямаше много да му навреди на стария глупак накисването в хубавата черноморска вода!