Алан Уильямс - Архивът на Берия

— Вашият шеф показва материала на други хора! — изкрещя гласът. — Добре тогава, щом Крул не е достатъчен…

— Ще ми дадете ли възможност да довърша? — каза Мъскин.

Настъпи пукаща пауза.

— Всичко ще бъде уредено по нормалния ред. В събота сутринта.

— В събота банките не работят!

— Не се безпокойте за банките — утеши го Мъскин. — Ние ще имаме грижата за това. Само пригответе материала с вашия адвокат и веднага ще подпишем, както си му е редът.

— Мистър Мъскин — сега гласът звучеше по-тихо. — Ако има някакви неприятности, някаква измама…

— Вижте какво, мистър Грегъри, аз представлявам…

— Вие сте американски бизнесмен и аз ви продавам нещо, което струва повече от злато. Ако се опитате да ме преметнете…

— Да не сте пиян, мистър Грегъри?

Нова рязка пауза.

— Не е ваша работа! Не, не съм пиян. И така пристигате в събота, нали? По същото време, на същото място. И без никакви номера!

Мъскин се усмихна уморено в себе си.

— Никакви номера — повтори той. — Между другото, бих искал да знам къде мога да ви намеря, ако възникне нещо важно.

За момент линията онемя, сякаш някой бе сложил ръка на микрофона. След това гласът каза:

— Ще ви позвъня контролно в офиса, мистър Мъскин. Утре сутринта, по обед, нюйоркско време.

— Къде сте отседнали, мистър Грегъри?

— В движение съм — припряно отвърна гласът. — Това отлагане сега… тези уточнения с Крул…

— Съжалявам. Ще ви обясня всичко, когато се видим, мистър Грегъри. Довиждане.

Той отново чу някакво хрипливо възклицание и затвори. Сега не му оставаше друго, освен да чака.

Докато Мъскин размотаваше Грегъри по телефона, Чарлс Уитмор провеждаше срещата, която си бе уредил тази сутрин с един високопоставен служител от Министерството на финансите, в Галеонската зала на хотел „Сейнт Риджис“. Последните закъснели посетители — някакви мъже, които през цялото време се смееха на висок глас и се оглеждаха възбудено — си тръгнаха, така че цялото помещение остана на тяхно разположение.

Сътрапезникът на Уитмор, Майк Зангер, беше висок мъж с изрязан профил, облечен в гълъбовосив костюм и с неутрална вратовръзка. Завеждаше отдела за борба с фалшификации, неплащане на данъци и международно измамничество в широки мащаби — работа, която го поставяше в близък контакт с полицейските служби на повечето европейски страни. Именно като такъв, както и като близък семеен приятел, го бе потърсил Уитмор няколко часа по-рано.

Той мина веднага на въпроса.

— Както ти казах по телефона, Майк, това е една крайно деликатна и поверителна работа. Преди три седмици нашият главен редактор в „Бърн Хирш“, името му е Мъскин, беше в Европа за панаира на книгата в Монтрьо. Панаир не звучи много по швейцарски, но това е един от важните начини, по които днес се търгува с книги. Последния ден някой позвънил на Мъскин в стаята от фоайето на хотела. Някакъв чужденец, който му казал, че предлага нещо много интересно. Оказало се, че е източноевропеец… поляк или руснак. Прадедите на Мъскин произхождат някъде оттам, та той има нюх за тези хора. Човекът бил много възбуден, представил се просто като Грегъри и казал, че идва от Виена, където се сдобил с някакъв ръкопис, тайно изнесен от Унгария. Не искал да каже как, заявил само, че го предлага за продан. Цената била, и все още е, три милиона долара.

Той разбърка чая си, в който нямаше захар, финансистът чакаше, почувствал, че за пръв път в кариерата си старецът се е озовал на непозната, дори опасна територия.

— С две думи — продължи Уитмор, — ръкописът претендира да е личният дневник на Берия, шефа на Сталинската полиция.

Зангер подсвирна.

— Това трябва да е адски интересно! Стига да е истински…

— Точно затова имам нужда от помощта ти, Майк.

— Със съвет или с действие?

— И с двете. Намирам се в затруднение. Преди да си тръгне, на другия ден Мъскин се срещнал с Грегъри и с адвоката му, някаква важна клечка от Цюрих на име Детвайлер. Изглежда той няма точна представа за естеството на материала и присъствал само за да освидетелства подписа на Мъскин върху разписката за ръкописа: или по-точно, за половината от ръкописа. Написан е на грузински или на не знам какъв си там език. Нищо общо с европейските или с руския. Мъскин се поозори, докато осигури превода, най-вече защото трябваше да бъде направен във възможно най-голяма тайна. Както и да е… После Мъскин го дал на професор Крул от Харвардския университет, чието все още не съвсем окончателно заключение е, че е истински. През това време Грегъри проявява нетърпение. Иска сделката да бъде сключена до събота сутринта, когато Мъскин ще излети за там, евентуално, за да подпише. Заплашва, че в противен случай ще си търси друг купувач. Конкуренцията е доста жестока.