Алан Уильямс - Архивът на Берия

Всички грузински членове на „шайката на Берия“. Екзекутирани през декември 1953 г., с изключение на генерал Гвишиани, който е все още жив.

Семьон Денисович Игнатиев — министър на Държавна сигурност, упълномощен от Сталин да фабрикува улики във връзка с така наречения „Лекарски заговор“. Умира от естествена смърт в края на шейсетте години.

Хрушчов.

Традиционният начин на екзекутиране от НКВД бил да се изправи жертвата с гръб към едно малко прозорче, през което я прострелват в тила.

Дребно подаръче, скъпа. (фр.). — Бел.пр.

На времето, крайградско имение на графовете Орлови, чието родословие може да бъде проследено чак до Екатерина Велика; една от частните резиденции на Берия.

През ноември 1952 г. в Прага се състои последният от следвоенните показни процеси в Източна Европа. Четиринайсет видни чешки комунисти (единайсет от тях евреи) правят самопризнания, че са платени агенти на Запада. Единайсет са обесени, в това число Рудолф Слански и Бедржих Геминдер, и двамата евреи, близки и протежета на Берия.

Слански.

Михаил Лихачов — заместник-началник на Особения отдел. В края на 1952 г., непосредствено преди „Лекарският заговор“, Сталин изземва от Берия контрола върху него и го поставя под свое лично разпореждане. Лихачов е екзекутиран заедно с Абакумов през 1954 г.

Така Сталин наричал Тито.

Наименование, дадено на Големия терор от 1936–38, по името на Николай Ежов, предшественик на Берия в НКВД.

Андрей Жданов, зет на Сталин, чийто син бил женен за Светлана. В резултат на указите на Жданов за социалистическия реализъм множество писатели, художници и музиканти изчезват в лагерите от 1946 до 1948 г. Умира от алкохолно отравяне през август 1948 г., като смъртния му акт е подписан от професор В. Н. Виноградов, изтъкнат специалист по сърдечни болести в СССР, впоследствие обвиняем по „Лекарския заговор“.

Генерал-полковник Шчербаков — политкомисар в Червената армия по време на войната, близък приятел на Жданов, който умира през 1945 г., също от алкохолно отравяне.

М. О. Рюмин — генерал от Държавна сигурност, заместник на Игнатиев, също участвал във фабрикуването на „Лекарския заговор“. Изчезнал. Смята се, че е екзекутиран през 1954 г.

Доктор Лидия Тимашук — възрастна московска кардиографка, за която се твърди, че е написала лично на Сталин, обвинявайки девет свои колеги лекари. Писмото ѝ дава повод за „Лекарския заговор“. Орденът „Ленин“ ѝ е отнет след смъртта на Сталин, по-нататъшната ѝ съдба е неизвестна.

Вероятно намек за арестуването на популярния еврейски диригент Утьосов, който изчезва по това време.

Маленков.

Частно кино в Кремъл, където Сталин обичал да гледа чуждестранни филми, взети като трофеи по време на Втората световна война. Най-много се забавлявал с американски уестърни, които нямали субтитри, и затова министърът на кинематографията Болшаков бил викан да коментира съдържанието.

По времето на Сталин абортите са били нелегални в СССР, тъй като накърнявали „социалистическите норми за морал“. След смъртта му един от първите актове на либерализация е тяхното разрешаване.

Владимир Деканозов — още един от верните помощници на Берия, екзекутиран заедно с останалите от „шайката“ през декември 1953 г.

Една от двете врати, през които се влизало в Кремъл, пазени от личната охрана на Сталин.

Генерал-майор Косникин, началник на Кремълската гвардия. Обстоятелствата около неговата смърт остават неизяснени.

Каубойски тип. (фр.) — Бел.пр.

Гастрономическо прекарване. (фр.) — Бел.пр.

Професор В. Н. Виноградов — виден съветски специалист по сърдечни заболявания.

Професор П. Е. Лукомски — друг виден съветски кардиолог, който се спасява от „Лекарския заговор“. Грижил се за Сталин до последните часове преди смъртта му. Вероятно още е жив.

28 февруари 1953 г., събота — последната известна публична поява на Сталин.

Скрябин е фамилното име на Молотов, от дворянски произход, преди да приеме псевдонима Молотов (Чуков). Обръщението на Сталин има подчертано обиден характер.