Алан Уильямс - Архивът на Берия

Тук Армитидж завари неколцина лекари и медицински сестри, струпани около едно легло в спешното отделение. Казаха му, че пациентът, както изглежда, е англичанин на име или Форсайт, или Малори. Както мрачно отбеляза инспекторът, загадката изглежда нямало да бъде скоро разбулена, тъй като лекарите се съмнявали, че пациентът ще живее повече от час. В момента бил в кома, макар че преди малко дошъл в съзнание, колкото да прошепне няколко думи, които никой не разбрал.

Докато сестрата нагласяше банката с физиологичен разтвор и системата за кръвопреливане, инспекторът дръпна Армитидж настрани и започна да му обяснява за мъртвата жена и за двата комплекта паспорти.

— Според единия тя е негова съпруга, госпожа Форсайт, италианка по произход както изглежда. Но според втория паспорт е израелка, госпожа Бернщайн.

Армитидж си даде сметка, че проблемът със самоличността е работа на полицията, докато на него се падаше неприятното задължение да се заеме с погребенията. А при тукашния климат това трябваше да се направи без разтакаване. Както се стори на Армитидж, най-важното в момента бе да реши с какъв обред трябва да се погребе човек, който е бил или католик, или евреин.

В този момент го повика един от лекарите. Пациентът пак започнал да мърмори нещо неразбираемо, същото както преди. Армитидж се наведе над него и приближи ухото си до напуканите устни на мъжа. Дълго време не можеше нищо да разбере. Мъжът направи отчаян опит да вдигне главата си и Армитидж чу само две думи, повторени два пъти, преди човекът да се отпусне безсилно назад. Миг по-късно главният хирург обяви, че смъртта е настъпила.

Армитидж обясни на инспектора, че казаното не било нищо особено, просто някаква формалност относно погребението на жената. Последните думи на пациента били свързани с искането тя да бъде погребана, а не кремирана. Армитидж бе чул съвсем ясно: „Погребете я, погребете я“ [51] На английски Bury her , което звучи приблизително като Бериъ. — Бел.пр. .

Професор Бесо Емерто от Университета в Тбилиси (бивш Тифлис) — виден съветски литературен критик.

Кодово наименование на първия съветски проект за атомна бомба.

Полковник Рафик Саркисов, адютант на Берия; Командир на гвардията на Берия, състояща се от двеста души грузинци; Член на Комунистическия младежки съюз.

Сталин, когото Берия нарича още „Стареца“, а при личен контакт — „Хазаина“, използвайки често и грузинската дума батано .

Трайчо Костов — бивш български заместник министър-председател и един от първите обвиняеми в следвоенните показни процеси; единственият, оттеглил показанията си в открито съдебно заседание. Обесен на 21 декември 1949 г. — на седемдесетия рожден ден на Сталин.

Маршал Климент Ворошилов — един от най-старите съратници на Сталин, освободен от поста Народен комисар по отбраната след обсадата на Ленинград, когато Сталин го обвинява, че е „специалист по отстъпление“. Умира през 1970 г. и е погребан до Сталин в Кремълската стена.

Съветската атомна бомба.

Александър Поскребишев — личен секретар на Сталин и една от най-могъщите и зловещи фигури в антуража на диктатора. Изчезнал след смъртта на Сталин, но се смята, че е умрял от естествена смърт.

Анастас Микоян.

Село недалеч от Москва, където се намирала частната дача на Сталин.

Л. Е. Влодзимирски — завеждащ Особения отдел към НКВД (Народен комисариат по вътрешните работи). Екзекутиран през декември 1953 г. с останалите от „Шайката на Берия“.

През 1945 г. Сталин премахва смъртното наказание, за да привлече на своя страна западното „либерално“ мнение. От този момент нататък жертвите на тайната полиция нерядко са били представяни като починали от пневмония. Смъртното наказание е възстановено по настояване на Берия в началото на 1950 г.

Централна улица в Москва, където се намирала частната къща на Берия.

Годишнината на болшевишката революция — 7 ноември 1917 г.

Бърджис и Маклийн.

Името е заличено от редактора по съображения за сигурност.

Виктор Семьонович Абакумов — грузинец, дясната ръка на Берия, който първоначално ръководи контраразузнавателния орган СМЕРШ (Смърт на шпионите) и става министър на вътрешните работи през 1946 г. Отстранен в края на 1951 г., екзекутиран през 1954 г.