Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

— Безспорно — отвърнах. — Не помня някога да е имало такъв недостиг от хора в разследващите екипи.

— Което ме подсети… мислех, че си временно отстранен от работа — продължи Дойл. — Искам да кажа… не че те съдя, просто съм малко изненадан да те видя тук.

Нямах особено желание да обсъждам ситуацията си с Устата, затова предимно слушах. Часове наред. Дойл сякаш не забелязваше, че не говоря.

Най-после, около полунощ, получихме сигнал по радиостанцията, че Крийм се е раздвижил. Бе напуснал вечерята заедно с непозната жена и вероятно се прибираше вкъщи.

— Това майтап ли е? — каза Дойл. — Имам предвид… той знае, че следим всяка негова крачка, нали? И е забърсал жена, която ще доведе тук?

Кимнах.

— Мисля, че това е част от цялото представление.

Крийм не правеше нищо без причина. Опитваше се да натрие свободата си в лицата ни, нали? Нищо че само порнографските обвинения бяха достатъчни да го изпратят в затвора. Междувременно щеше да ни разиграва до последно.

Десет минути по-късно на улицата се появи черна лимузина, която спря на алеята пред къщата. Униформеният шофьор излезе от автомобила, но Крийм го изпревари и лично помогна на дамата си да слезе от колата. Лампата на верандата хвърляше оскъдна светлина, колкото да видя, че жената е висока, руса и — доколкото можех да преценя точно по вкуса на доктор Крийм.

Повече не можех да стоя безучастен.

— Какво правиш? — попита Дойл, когато посегнах към дръжката на вратата си.

— Каквото мога — отвърнах и слязох от колата. Тръгнах напряко през моравата, за да пресрещна двойката на плочника пред къщата.

— Извинете — извиках.

Жената се сепна и улови Крийм за лакътя.

— Всичко е наред — каза ѝ той. — Това е един от полицаите, за кои то ти разказах. Шийла Бишъп, запознай се с детектив Крос. Дошъл е да се увери, че няма да те накълцам на малки парченца.

Жената забели очи, без да пуска ръката на Крийм. На пръста ѝ висеше чифт сандали на висок ток, а тя носеше дълга рокля от блещукаща материя, която се диплеше около босите ѝ ходила.

— Съжалявам, че ви стреснах, госпожице Бишъп казах, — но ще бъда много по-спокоен, ако не влезете в къщата. Бих искал да ви извикам такси, ако не възразявате.

— А аз бих искала да си гледате работата — отсече тя.

Крийм само се усмихна, сякаш великодушно ни оставяше да решим сами.

— Би трябвало да знаете причината, поради която сме тук — казах ѝ. — Доктор Крийм е основен заподозрян за серия убийства в Джорджтаун. Вероятно сте чули за тях. Настоятелно ви предлагам…

Но госпожица Бишъп ме прекъсна:

— Във фоайето до входната врата има антична махагонова закачалка за връхни дрехи — каза тя и посочи към къщата.

— Моля?

— На горния етаж, вляво, е господарската спалня. Там Илайджа и Миранда държат колекцията си от керамика „Рокууд“. Освен това над леглото виси фантастична картина на Люсиен Фройд. Да продължавам ли?

Бях решил, че госпожица Бишъп се е почувствала неловко от присъствието ми, но се оказа, че съм сгрешил. Очевидно любовницата на доктор Крийм бе просто ядосана и нямаше търпение да влезе вътре.

Той бе заложил стръвта, а аз бях клъвнал, точно според очакванията му. Просто изумително.

— Не се тревожете, детективе — каза Крийм с твърде сладникава любезност. — Грешката ви е разбираема. Във всеки случай Шийла не би могла да бъде в по-голяма безопасност, щом вие и партньорът ви ще прекарате нощта отвън. Прав ли съм?

Той не изчака за отговор, а отключи вратата и пропусна госпожица Бишъп пред себе си. После се обърна отново към мен и прошепна:

— Ако това ще ви накара да се чувствате по-добре, ще оставя завесите разтворени — каза той и се усмихна.

После влезе вътре, затвори вратата и угаси осветлението на верандата.

Следващите няколко часа бяха истинско мъчение. Изпитвах гняв към Крийм, ненавиждах начина, по който ни разиграваше.

И сякаш това не стигаше, монологът на Дойл не спря почти през цялото време. Той поназнайваше нещичко за полицейското наблюдение и имаше някои сериозни възгледи относно начина, по който трябваше да се структурират тези разследвания, но повечето от тях се губеха между дългите, безсмислени истории, които разказваше една след друга.

Около три сутринта пред къщата спря жълто такси. Минута по-късно светна лампата на верандата и Крийм излезе заедно с госпожица Бишъп. Сега тя носеше пазарска чанта и бе облечена с дрехи, взети — както подозирах направо от гардероба на госпожа Крийм.