Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

До късния следобед не открихме абсолютно нищо. Трудно ми беше да не мисля за най-лошите варианти и полудявах при мисълта, че Ава бе тук наоколо, някъде , а ние се изчерпвахме откъм идеи къде да я търсим.

Знаех, че трябва да мисля позитивно — ако не заради мен, то поне в името на Нана и на децата. Но истината бе там, че имах ужасно усещане относно цялата тази работа.

— Алекс, къде си, по дяволите? — извика Хайзенга в слушалката. Прибирах се вкъщи от Шести участък, когато получих обаждането.

— Съжалявам, изникна проблем у дома.

— Имаме нужда от теб. Веднага.

— Какво се е случило? — попитах.

— Шийла Бишъп, снощната дама на доктор Крийм. Открита е мъртва в апартамента си.

Новината щеше да ме раздруса още по-здраво, но вече бях вцепенен почти напълно. И все пак това бе още един юмрук в лицето, за капак на всичко останало.

— Крийм арестуван ли е? — попитах.

— Не — глухо отвърна Хайзенга. — Това е поредният камък в градината ни. Кучият син е изчезнал.

Това ме събори. Скочих върху спирачката насред Ди стрийт и отбих встрани.

— Изчезнал? Как е възможно това? Следим го плътно от вчера.

— Измъкнал се е от задния двор на къщата си, както изглежда — каза тя. В гората, а оттам — един бог знае къде.

Веднага се сетих за Джери Доил. Той обсъди надълго и нашироко как екипите за наблюдение на Крийм са недостатъчни — и се оказа прав.

Спомних си, че къщата му граничеше с парка „Гловър Арчболд“, който се простира от „Кътидръл Хайтс“ чак до Потомак. Наблюдавахме предната част на къщата, но нямаше начин да покрием напълно цялото открито пространство откъм задната част. Идеалната дупка в мрежата ни. Толкова поне знаехме — вече.

— Обявен е за издирване, но междувременно искам ти да отидеш до апартамента на Шийла Бишъп.

Тя ми даде адреса на „Логан Съркъл“. Не беше въпрос на избор. Ако исках да продължа да ходя на работа, трябваше да отида.

И все пак, когато приключих разговора си с Хайзенга, продължих към къщи. Протоколът да върви по дяволите. Трябваше да нагледам и семейството си.

Всъщност Бри ме насърчи да отида, когато се видяхме. Двете с Нана седяха като залепнали до домашния телефон в очакване на обаждане от Стефани, докато Бри поддържаше контакт по мобилния си телефон с районните участъци, болницата и „Хауърд Хаус“. Децата бяха при леля Тия, а при нужда можеха да останат да преспят там.

— Отивай — каза тя. — Ако има новини, веднага ще ти звънна. Сампсън и Били обикалят квартала с колата и се оглеждат. По-късно можеш да ги смениш.

— Ти добре ли си? — попитах.

— Не — отвърна Бри. — Но какво от това? Просто отивай.

Погледнах към Нана, която бе сключила длани под брадичката си. Не знаех дали се молеше, или просто размишляваше, но тя също не изглеждаше добре.

Целунах и двете за довиждане и излязох през задния двор.

Апартаментът на Шийла Бишъп заемаше половин къща от тухла и камък, с кула като в замъците, в северния край на „Логан Съркъл“. Като изключим шепата хора, които гледаха как кучетата им тичат около статуята на Джон Логан, и обичайния дневен автомобилен трафик, обстановката беше спокойна. Във всеки случай нямаше репортери. Истинско блаженство.

Присъстваха почти всички от разследващия екип, заедно с мобилната криминалистична лаборатория. Специалисти в сини анораци сновяха около входната врата, по стълбите и в господарската спалня, където няколко часа по-рано домашна прислужница открила трупа на госпожица Бишъп.

Точно там намерих и Валенте. Когато влязох, той бе коленичил до тялото и гледаше от позицията на жертвата към всички врати и прозорци.

Госпожица Бишъп бе простреляна веднъж в гърдите и по всичко изглеждаше, че се бе свлякла пред отворената двойна врата на дрешника си. Не бях напълно сигурен, но ми се стори, че носеше същите дрехи, с които бе напуснала дома на доктор Крийм.

Върху леглото ѝ имаше пазарска чанта „Барнис“, а вътре бяха вечерната рокля и обувките ѝ. Според Валенте ваната в прилежащата баня бе пълна почти до половината.

— Изглежда, че се е прибрала, оставила е чантата на леглото и е отишла да пусне крана на ваната — каза той. — После отново се връща в спалнята и — бам. Той я чака в дрешника. Няма признаци за влизане с взлом. Крийм спокойно би могъл да има ключ за апартамента ѝ.

Всичко звучеше логично, с изключение на частта за Крийм.

— Видях с очите си как я качи в такси около три сутринта — казах. — След това не е ходил никъде. Не и преди пет, със сигурност. Няма начин да я е изпреварил дотук.