Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

Според мен Крийм бе планирал това бягство през цялото време. Това обясняваше и защо се развяваше пред полицията толкова нагло. Без да споменаваме смъртта на Шийла Бишъп и Джош Бергман. Нима всичко това бе една голяма, рискована димна завеса за него?

В такъв случай бе изпълнил целта си. Вече бяхме изгубили между пет и девет ценни часа, в зависимост от това кога Крийм ни се бе измъкнал.

За обиска на къщата в „Уесли Хайтс“ двамата с Валенте свикахме екип от още трима детективи, плюс четирима от мобилното полицейско звено. Това е бавен, методичен процес — мъчително бавен, когато извършителят е избягал и се издирва. Когато пристигнахме в къщата, незабавно се разпръснахме по трите етажа за максимална ефикасност.

Аз започнах от партера, където Крийм имаше кабинет, стая за прегледи и чакалня с отделен вход. Долу имаше и гараж, и всекидневна — с доста местенца за оглед.

Оказа се, че Крийм дори не се бе опитал да скрие някои неща. Още в първите няколко минути открих комплект за гримиране в горното чекмедже на бюрото. Вътре имаше пигменти за лице в различни нюанси, десетина различни малки четки, шишенце театрално лепило и още няколко артикула с неясна за мен цел. Може би бе работил върху последната си маска точно тук, на това бюро, докато аз съм стоял отвън и съм наблюдавал къщата предишната нощ.

Междувременно непрекъснато набирах номера на Крийм, отново и отново. Не очаквах да ми вдигне, но реших, че си струваше да опитам. Той бе от онзи тип хора, на които би им доставило удоволствие да нанесат прощално слово пред ченгетата, ако им се удаде възможност.

През първия час получавах един и същ отговор, непрекъснато — гласова поща. Той вероятно бе изключил телефона, за да не приема сигнали от клетъчните мрежи и да не оставя диря след себе си.

Но това не означаваше, че съм грешал за Крийм. Той очевидно бе проследил входящите ми обаждания по някакъв начин, защото следващото позвъняване на моя телефон бе от него. Връщаше ми обаждането — при неговите условия, разбира се.

Не разпознах номера върху екрана, когато приех обаждането.

— Детектив Крос — казах.

— Аз съм — каза Крийм. — Героят на деня.

Подскочих от изненада и ударих коляното си в бюрото му. Валенте тъкмо влизаше в стаята и аз щракнах с пръсти, за да привлека вниманието му.

— Доктор Крийм — многозначително казах аз. — Малко съм изненадан от това обаждане.

Валенте веднага извади собствения си телефон и набра някакъв номер, вероятно за да опита да го проследи.

— Исках да попитам за Джош — каза Крийм.

— Какво за него? — отвърнах.

— Мъртъв ли е?

Валенте ми даде знак да не бързам, а да протакам разговора максимално.

— Няма да обсъждам това с теб по телефона — казах. — Кажи ми къде си. Ще се срещна с теб, където ти избереш. Без други полицаи.

Крийм замълча, може би просто за да се усмихне на себе си. Той несъмнено се наслаждаваше на това.

— Не си правете труда с този телефон, между другото — каза. — Купих го преди час и ще го изхвърля веднага след този разговор.

Вероятно използваше предплатен телефон, закупен от супермаркет. От полицейска гледна точка те са най-лошият вариант. Невъзможно е да бъдат проследени.

Реших, че най-добрият начин да задържа Крийм на телефона, е като подхранвам гигантското му его. Това явно бе единственият език, който той владееше.

— Знаеш ли, в момента тече мащабно издирване казах. — Майсторски ни се измъкна.

— Някакъв успех до момента? — попита той.

— Ако имаше…

— Разбира се. Сега нямаше да водим този разговор — довърши Крийм.

Освен това се стараех да не се държа снизходително към него. Крийм бе всичко друго, но не и глупав. Ако сега го изгубех, нещо ми подсказваше, че това щеше да е краят.

— Бих се радвал да ми кажеш как успя да го направиш — казах. — Този случай е забележителен. Ти, Бергман и всичко останало. Предполагам, че сте работили заедно от самото начало.

Този път Крийм въздъхна почти носталгично.

— Чак от колежа всъщност. И двамата вкусихме от това тогава, точно като стария Джак Спрат и жена му 13 13 Герои от детско стихотворение, адаптирано от английска пословица от 17 век. Джак Спрат не яде мазно, а жена му не обича жилаво/сухо месо, но когато се хранят заедно, чинията им е облизана. — Б.пр. .

— Моля?

— Той харесваше момчетата, аз харесвах момичетата. А двамата заедно си облизвахме чинията.

Побиха ме тръпки от невъзмутимата му, хладнокръвна гордост от цялата тази работа. Нямах представа къде отиваше, но не допусках и за секунда, че би могъл да овладее желанието си да убива.