Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

Валенте се облегна назад и скръсти ръце. Усещах, че търпението му се изчерпваше.

— Доста съвпадения, не мислите ли? — попита той. — Бивша пациентка. Съседите ви в Палм Бийч…

— Ето, виждате ли? — каза Крийм с внезапно въодушевление. — Щяхте ли да задавате подобен въпрос, ако разполагахте с достатъчно информация? Не съм детектив, детективе, но дори аз знам, че не можете да повдигнете обвинение заради съвпадения.

Това ми прозвуча като да, виновен съм, но не можете да го докажете . Един от най-важните аспекти на всеки разпит е онова, което остава неизречено. А Крийм не казваше почти нищо . На него сякаш му харесваше ние да знаем какво е направил. Стига да стоеше от правилната страна на тънката граница, която сам бе поставил. Тази тръпка му доставяше удоволствие — самото убийство, но без да изключва и тази част.

— Добре — каза Валенте, сгъна стола си и го подпря на стената. — Нека ти задам друг въпрос. Ти ли уби Дарси Викърс?

— Да речем, че ми се ще да я бях докопал пръв — отвърна Крийм. — Това не е незаконно, нали?

— Ти ли уби Роджър и Анет Уетиг във Флорида? — попита Валенте.

Крийм се замисли.

— Същият отговор.

— Е, значи си ги убил — притисна го Валенте. — Това чувам аз.

Крийм изведнъж скочи на крака. Двамата внезапно се озоваха на сантиметри разстояние един от друг. Аз също скочих, но Д’Аурия вдигна ръка в знак да изчакам.

— Какво си въобразяваш, че правиш? — каза Валенте.

— Виждаш ли това? — Крийм вдигна ръцете си помежду им. — Няма белезници. Не като първия път, когато се появихте изневиделица. Това означава, че не съм арестуван, а това означава, че не съм длъжен да стоя тук.

— Сядай! — излая Валенте.

— Не, нямам такова намерение — отвърна Крийм. — Готов съм да разговарям с адвоката си. Така че можеш или да ми дадеш телефона си, или да ме пуснеш да изляза от този смешен малък дрешник. И в двата случая този разговор е приключил.

Истината бе там, че Крийм знаеше как стояха нещата. Ние го подозирахме, но разполагахме само с косвени улики. Нямахме друг избор, освен да продължим да разнищваме, докато не открием малко повече кръв по ръцете на док гора.

Междувременно той щеше да тръгне оттук всеки момент, а ние не можехме да направим нищо, за да го спрем.

До шест вечерта Илайджа Крийм вече се бе прибрал у дома и се приготвяше да излиза. Когато на входната врата се позвъни, той тъкмо връзваше проклетия възел на папийонката около врата си за пръв път от месеци.

От прозореца на спалнята видя Джош, който едва стоеше на краката си и изглеждаше като вехтошар. Изкуши се да не отваря, но нямаше да е разумно.

Когато слезе да отвори, Джош мина покрай него и се запъти направо към бара, както обикновено. Измачканото му ленено сако бе подгизнало от пот под мишниците.

— Джош? — каза Крийм и тръгна след него.

Ръцете на Джош трепереха, докато слагаше лед в чашата си. Няколко бучки паднаха върху поръчковия ориенталски килим, но той сякаш не забеляза.

— Дойдоха в къщата ми, Илайджа! Задаваха какви ли не въпроси.

— Кой?

— Полицията! Кой друг?

— Ти какво им каза? — попита Крийм.

— Нищо! Казах им, че искам да говоря с шибания си адвокат.

Бергман изля първата чаша в гърлото си и си наля втора. Вероятно бе взел и една-две таблетки клоназепам. Не че това му помагаше.

— Първо, просто се успокой — каза Крийм.

— Да се успокоя? — Бергман се обърна към него с широко отворени очи. — Имам късмет, че изобщо съм тук. Ако знаех, че ще дойдат… стана толкова бързо, а и пистолетът ми беше в сейфа.

— Ей, ей, чакай малко — каза Крийм, пристъпи към Бергман и сложи двете си ръце върху треперещите му рамене. — Повярвай ми, знам как се чувстваш. Бях в полицията цялата сутрин.

— Какво? Защо не ме предупреди?

— По същата причина — отвърна Крийм. — Дойде ми изневиделица, а и се страхувах да ти звънна, честно казано. Вече знам, че ме наблюдават.

Бергман го изгледа изпитателно, после се обърна и отново отпи от чашата си.

— Можеш ли да ни изведеш от страната? — попита той.

— Не — призна Крийм. — Вече не. Твърде късно е за това.

Тогава най-добрият му приятел се изсмя, леко маниакално, без изобщо да му е смешно.

— Е, значи това е — каза. — Играта свърши. Предполагам, че сме го очаквали.

Когато Джош измъкна малкия пистолет в черно и сребристо от задната част на колана си, Крийм се ококори от изненада. Пистолетът трепереше в ръката на Бергман, но той го дръпна встрани, когато Крийм понечи да му го вземе.