Брадли Уест - Море от лъжи

— Какви ги дрънка баща ни? — извика Бърт. Беше нервиран, че трябваше, първо, да се завре вдън Британска Колумбия, а настроението му нямаше как да се подобри, след като, второ, трябваше бъде превозвач до летището. — Ти излиташ, за да се погрижиш за мама, а аз оставам във вила в гората, където се преструваме, че сме семейство Ларсон на почивка от Торонто. Смяташ ли, че наистина някой преследва, когото и да било от нас?

— Ами, да. Иначе нямаше да излизам в отпуск, за да те взема и да карам пет часа на север в Канада само за да се врътна обратно и да се върна във Ванкувър, където да се кача на тринайсет часов полет, за да открия мама в някакъв селски затвор, за който знам само, че се намира нейде из Южен Китай.

Мей Линг влезе в лявата лента, за да изпревари някаква допотопна каравана, която залитна наляво и щеше да ги удари, ако тя не бе избегнала стълкновението. После ускори до 145 км/час и остави караваната да се смали до точка в огледалото за обратно виждане.

По магистрала 5 навяваше мокър сняг.

— Проклятие… беше на косъм! Дали не го направи нарочно? — Думите на Бърт отразяваха мислите на Мей Линг.

— Нямам представа, но няма да намалявам само за да разберем.

Мей Линг закова стрелката на 130 км/час, пращайки по дяволите ограниченията на скоростта и поледицата.

Уотърман проигра сценария в главата си поне десетина пъти. Нямаше начин да не успее и единственото неприятно нещо щеше да е да изтърпи присмеха или нещо по-лошо от страна на Чумаков. Ако в рамките на очилата му действително бе монтирана микрокамера, сега те нямаха изображение, защото очилата бяха накиснати във водка. Ако имаше втора неизвестна камера, той трябваше да може да се справи с нея със също толкова примитивни средства. Първо щеше да се съблече по бельо, за да се увери, че няма камера, защита вместо копче на някоя от ризите в гардероба му. След това щеше да накисне и просне хавлиени кърпи над главата и опънатите си ръце, за да образува нещо като покрив срещу камери на тавана, и така да попречи да се чете кои клавиши натиска или какво се изобразява на екрана му. На трето място, трябваше да постави лаптопа си на неудобно за наблюдение място и да използва виртуална клавиатура. Това щеше да спре всичко, освен най-съвременния софтуер за запис на работата с мишка.

По-рано бе нагрял фурната до 230°C в продължение на над час, преди да я изключи. Сега тя се бе охладила пак до стайна температура, но в нея не можеше да има работещи камери. Щеше да вкара в нея лаптопа и щеше да въвежда коленичил с подпрени на отворената ѝ вратичка лакти.

Знаеше, че нелепата сцена няма да продължи дълго. Съгласно сценарий А той действаше правилно и хората на Чумаков щяха да прекъснат достъпа му до интернет. Съгласно сценарий Б интернетът му нямаше да бъде спрян. Последното щеше да означава, че ФСС продължава да има камера и програма за записване на мишката и следователно чете и двата края на връзката. В този случай най-добре щеше да бъде сам да излезе офлайн: колкото повече въвеждаше, толкова повече издаваше. И в двата случая чатът се оформяше като доста кратък.

Съблече се по слипове, донесе влажните кърпи от банята, взе лаптопа и коленичи пред отворената фурна. Свали вратичката до хоризонтално положение, издърпа скарите вътре и установи, че макът се побира в пространството и продължава да има безжична връзка. Влезе в акаунта си и остави зрението си постепенно да се адаптира към полумрака. Чуваше капките от кърпите да чукат по отворената вратичка и да се стичат на пода на кухнята.

Официално допускът на Нолан бе понижен до гриф „Секретно“. Неофициално той преследваше Телър по тайните канали на Компанията и в тъмните усои на миналото, като искаше услуги от приятели и хакваше достъп до предишните си нива на допуск.

Но мълчанието изпращаше съобщение толкова силно, колкото изстрел с оръдие. Константайн сякаш се опитваше да го спре. Нолан чудесно разбираше, че не бе образцовият служител преди последното си изпълнение, но в пощенската му кутия имаше ново съобщение: Константайн го викаше „на черджето“ утре сутринта, за да обясни какво е правил в хотелската стая на госпожица Мукерджи през нощта на неделя срещу понеделник, преди да я забавлява в собствения си дом снощи. Нолан бе убеден, че ДЦ има по-важни неща от това да разбулва нощните изпълнения на подчинените си, но изглежда, не бе така. И резултатът бе, че в сряда, между 7:30 и 8:00 сутринта, щеше да получи изстрел в задника. Не се очакваше да може да спи преди това, макар и по причини, несвързани с Мили.