Брадли Уест - Море от лъжи

След разговор с Хакър по сатфона Конърс оттегли всичките си бойци и изтъргува документите, иззети от офисите на властите на контейнерния терминал, срещу безопасно напускане. При само седем стрелци беше нужен наистина голям кураж, за да изгледаш висш офицер в очите и да му заявиш, че няма да предадеш телефона си, още по-малко оръжието си. И докато всичко това ставаше, Хекър не можеше да различи по тона на Конърс дали предлага пица, или се готви да започне престрелка.

Последният половин ден се бе оказал най-трудният в професионалната кариера на Хекър. Матюс едва си бе тръгнал от „Клуб Аватар“, когато Зо и Хекър се бяха озовали в дипломатическа схватка с големия началник на рангунската полиция относно кой има право да задържа разпитваните от Джонсън задържани. Осъзнавайки, че върви по тънък лед, Хекър бе предал оцелелите хора на Телър плюс двамата от екипажа на „Бандана“. След деветдесет минути пушене на цигари, махане с ръце и викане Зо бе уредил нещо като доброволно предаване на арестуваните. Посмачканите и замаяни заложници, с качулки на главите и свински опашки на китките, бяха изведени от „Клуб Аватар“ от хората на Зо и натоварени на камионетка.

В отговор Зо бе изтъргувал с един от присъстващите офицери сваляне на обсадата на „Клуб Аватар“. Бе обещал на шефа на полицията да заведе в централното управление на полицията Джонсън за разпит на следващия ден точно в 08:00 сутринта, което — всички го знаеха — бе равностойно на заповед за депортиране. Всички агенти на УБН в конспиративната квартира можеха да задържат оръжията си, което не бе лишено от логика предвид избитите прозорци, зейналата дупка в дневната и липсващите шест метра от обграждащата стена.

Зо бе пропуснал да спомене пред шефа на полицията, че неговите хора бяха записали разпитите на Джонсън. Записите сега се намираха на безопасно място в Дъбърн Парк, където персоналът на УБН можеше спокойно да започне да ги превежда. И така май беше най-добре, реши за себе си Хекър. Ако Джонсън бе имал повече време за работа с пленниците, може би щеше да изпълни заплахата си да започне да реже пръсти.

Останките от екипа на УБН бяха прекарали над четири часа в разчистване на „Клуб Аватар“, бяха изнесли арсенала на Райдър тайно по джиповете, бяха събрали личните вещи, нарязали несъществените документи, подредили в кашони съществените, заедно с компютрите и останалата електроника. Хората на Хекър се бяха трудили трескаво, за да спасят максимално възможното, защото в мига, в който се оттеглеха, армията със сигурност щеше да разкости клуба.

Последната конфронтация на терминала се бе оказала катастрофална на няколко нива. За начало, те така и не бяха разбрали какво съдържа контейнерът, освен че става дума за силно радиоактивен предмет, сложен в опаковъчен сандък, висок малко под два метра. Дори това нищожно късче информация бе струвало прескъпо на Райдър. Загубата на документацията от терминала щеше да затрудни проследяването на собствеността върху контейнера, но според Конърс някой бе проявил съобразителността да снима с телефона си няколко страници.

Съвсем ясно изглеждаше, че Телър е свързан с могъща проправителствена фракция, която можеше да се опълчи на президента на Бирма и при желание беше способна да мобилизира войска. Хекър бе осъзнал, че трябва да очаква това, още повече че Телър се бе оказал в състояние да има достъп в реално време до имиграционния архив и регистрацията на колите. По изключение Матюс бе невинен. Това бе изпълнено от местен човек с висока позиция в хранителната верига. По традиция Щатите се измъкваха от подобни ситуации, пръскайки пари като конфети на гей парти. Хекър обаче се питаше дали това ще сработи и този път и какво ще извлече Нолан от ситуацията.

Хекър се качи в джипа и нареди на шофьора си да тръгне по дългия път за Хогуортс, в случай че ги следяха. Смени батерията на телефона си, включи го отново и видя текстово съобщение от Софи. Но жена му трябваше да изчака.

— Боб? Сам се обажда. Удобно ли е?

— Ами наближава полунощ и се готвех да ти пратя имейл. Нещо ново след „Битката за клуб Аватар“?

— Доста. Да започнем оттам, че Травис успя да погледне в силно радиоактивен контейнер на терминала и може би да получи фатална доза. Сега е на път за другата ни конспиративна квартира, където го чака за преглед докторът на посолството. Утре го качваме на първия самолет за Сингапур, където ще го поемат лекарите на флота и специалистите по тежки форми на лъчевата болест.