Брадли Уест - Море от лъжи

Половин час след полунощ Хуанила почука на плъзгащата се врата, отделяща семейния кабинет от основната спалня.

— Господине? Имате посетител. Мили е. Твърди, че било важно.

Нолан слезе до алеята за коли, отключи вратата за пешеходци и излезе на улицата.

— Да, Мили, какво има?

— Няма ли поне да ме поканиш да вляза?

— Не, няма. Започнал съм да правя куп неща и трябва да ги довърша.

— Не мога да повярвам, че снощи ме държеше в обятията си, а тази вечер не ме каниш дори на кафе!

— Мили, моментът не е подходящ за подобен разговор, но след като си дошла, можем да седнем ето тук.

Настаниха се в двата края на скамейката от тик, използвана за събуване и обуване на обувките. Отчасти умилостивена. Мили му подаде дебел плик.

— Какво е това?

— О… това-онова за наемани пилоти и чартърни авиокомпании. Изглежда, има само една, най-много две фирми, които са изпълнявали полетите от Азия със замесените в 11 септември и „Джемаа Исламия“. Това е групировката, свързана с индонезийския духовник Башир, който стои зад атентатите в Бали. Мисля, че ще бъде от интерес за теб.

— Сигурен съм в това. Ще прочета всичко още тази нощ — обеща той. Останаха да седят в мълчание. Той я гледаше с нови очи. Все още беше симпатична, но довеждането ѝ в дома му беше заложило шашка динамит под брака му.

— Виж, Боб. Знам, че имахме заедно само две нощи. Не искам от теб да напускаш жена си. Това би било много самонадеяно от страна и на двама ни, но след като вече сме преспали, не е ли странно, че сега изобщо не искаш да разговаряш с мен?

— Щастлив съм да говоря с теб. Всъщност цял ден разговаряхме. Имам нужда от теб в анализа. Освен това те харесвам и бих желал да прекарвам повече време с теб. Снощи беше много специална вечер. — Усмивката на Нолан бе искрена, но погледът на Мили оставаше пълен със съмнения. Той реши да доразвие офанзивата с чар: Ти си прекрасна жена. Нямам представа какво толкова лошо може да се е случило между теб и Травис…

— Травис? Травис е нищо! И никога не е бил нещо. Аз се чувствам по-добре с по-възрастен, зрял, улегнал мъж. Някой, с когото мога да споделя мислите си и да чуя нещо, казано от сърце. Някой, за когото най-важното не е кога отново ще може да изчука някоя.

Нолан опита друга тактика:

— Мили, аз съм семеен. Бракът ми не е идеален и вината за това е най-вече у мен. Съпругата ми я няма, но когато се върне, всичко това така или иначе трябваше да приключи. А и ти така или иначе си базирана в Рангун…

— По дяволите, Боб, не искам от теб да се жениш за мен! Искам просто човек, с когото да мога да разговарям. Имам много проблеми. В главата ми се реят какви ли не мисли. Понякога ми се струва, че съм на път да полудея. Смятах, че ти можеш да ми помогнеш. Изглежда, съм сбъркала. — Ядосана, тя скочи на крака.

— Мили! Мили! — Той се опита да я хване за ръката, но тя се изтръгна и бързо тръгна по улицата. Той я последва, но внимаваше да остане на безопасно разстояние, в случай че ѝ хрумне внезапно да спре.

Без да се обръща, тя каза:

— Няма за какво да ти благодаря, Боб. Абсолютно за нищо.

Той поклати глава, върна се, влезе и заключи вратичката. После се качи в къщата, като за всеки случай заключи и входната врата.

Вторник, 11 март: Британска Колумбия. Форт Мийд

Сряда, 12 март: Рангун, Сингапур, Бейрут, Токио

Хекър обикаляше около Райдър, докато доктор Яп мушкаше, човъркаше и вкарваше в него стетоскопи, кардиомонитори, мехлеми, антибиотици и игли за вземане на проби. Хекър трябваше да признае, че докторът действаше като по учебник и изглеждаше решен да изпълни целия репертоар от изследвания и процедури. Според интерпретацията на Яп на снетите от Хауард дозиметрични показания Райдър щеше да приключи с две-три седмици отпуск за сметка на данъкоплатеца. Райдър не протестираше твърде енергично, от което Хекър заключаваше, че явно не се чувства добре.

Преди да си тръгне, Гонзалес се приближи и стисна ръката на Райдър под лакътя:

— Дръж се, братко. Ще открия куровете, който застреляха Дара, счупиха ребрата на Зея и отровиха теб. А за десерт ще издиря Телър и ще му забия куршум в главата. Сайонара , пич.

Райдър се усмихна широко и дори успя да изтръгне от себе си почти недоловимо за ухото засмиване.

— Окей, Хани. Само не вземай нещата прекалено присърце.

Лицето на Хекър просветна. Райдър щеше да спаси кожата, особено ако успееха да го измъкнат от страната жив.

На територията на Хогуортс пристигнаха с глухо ръмжене трите джипа на Диваците. Матраците явно не достигаха и това даде на Хекър най-доброто извинение да се прибере при Софи и да спи в леглото си, та макар и само за пет часа. Никой нямаше да бъде убит тук тази нощ при такива гости.