Брадли Уест - Море от лъжи

Нолан остана в TOR и се свърза с познат добър хакер, когото познаваше от Владивосток. Сергей се бе преместил в Москва, където се грижеше за болната си майка. Той бе истински жокер, подходящ да приеме две опасни задачи: едната свързана с мозъка му, другата — с подметките му. Сибирякът бе колкото опитен в проникването в мрежи, толкова и дързък. За съответната цена щеше да се изкатери по оградата на Белия дом, въоръжен с градинско гребло. Съобщението на Нолан бе късо и съблазнително:

Искам утре между 12:30 — 13:00 да предадеш съобщение на площад „Страстная“ пред статуята на Пушкин. При съгласие ще преведа 10 биткойна по сметката ти. След изпълнение и доклад за работата ще платя още 10. Интересуваш ли се?

Отговорът пристигна веднага след натискане на клавиша :

За $12000? И още как!

Тим Уайл натисна бутона за вътрешна връзка на бюрото си.

— Бъстър? Ела при мен.

Брайън Грегъри влезе в ъгловата клетка и се подчини на мълчаливото кимване да затвори вратата.

— Някакво развитие след оперативката при Пъркинс?

— Ъ-ъ… не, не, там всичко е наред. Искам да кажа, все още сме на работа. — В интерес на истината, когато спря на портала тази сутрин, Уайл не знаеше дали постовият на АНС ще го пусне да влезе. Директорът на ЦРУ адмирал Били Пъркинс 55 55 Грешка на автора — Директорът на ЦРУ беше и ДЦР (Директор на централното разузнаване) до 2005-а. След това постовете директор на ЦРУ, на АНС и на националното разузнаване се разделиха. Този пропуск (че служители на АНС се отчитат пред директор на ЦРУ) не е съществен за сюжета. — Б.пр. не беше много доволен от отчета по работата над „Стъкснет 3.0“ в понеделник. Не беше станало ясно дали присъстващите ще бъдат сред поразените от изригването му за важността на едностранните действия на АНС спрямо основната им мишена. Пъркинс бе толкова ядосан, че на Уайл в един момент му се бе приискало да попита директора не предпочита ли АНС изобщо да не бе стартирала „Акапулко“ и да не чете всичко, изпращано от радарите на флота на НОА и мрежата за акустично прослушване за подводници по китайското крайбрежие.

Уайл продължи:

— Нещата не са толкова зле, понеже имам пред себе си два много особени подаръка от директора на ЦРУ.

— На мен ми изглеждат като лаптоп и мобилен телефон — отбеляза Грегъри.

— Смайваща наблюдателност, Уотсън. Но как ще реагираш, ако ти кажа, че са на Боб Нолан и че Пъркинс ми ги е пратил преди пет минути със специален куриер заедно с посланието… — И той прочете от стикера: — „Виж дали ще отворите твърдите дискове, особено TOR базираните съобщения, плюс всичко интересно в телефона“?

— Ще кажа, че това повдига няколко неудобни проблема, най-маловажният, от които е защо Боб Нолан вече не притежава издадените му от Компанията лаптоп и телефон, после, защо с това не се занимава Компанията, и най-сетне… Боб Нолан вече от лошите ли е? А… още нещо: опитвали ли са се и провалили ли са се в опита да разбият шифроването?

— По-скоро последното. Не знам… може би Боб Нолан е избягал от резервата и нашите сега не искат никой от приятелите ни в Лангли да научи за това. — Уайл вдигна лаптопа и го подаде на Грегъри. — Това е начинът да отпаднем от черния списък на Пъркинс. Дай го на най-добрите ни хора и вижте можем ли да пробием. Нолан е умен и знае маса номера от старата школа. Така че мислете нетрадиционно в допълнение към „грубата сила“, разбира се. Време няма, затова гледай да не се отлепяш от компютъра.

— Ясно. Схванах. Да зарежа ли всичко останало?

— Засега да. Ако се наложи, използвай всички. И не споменавай на никого извън нашата група, че са на Нолан. Разбием ли защитата, други ще решават дали да ги предадем на Лангли. Разбира се, ако някоя друга папка се окаже копирана на диск за архивиране… това може да се окаже добре за поддържане непротиворечивостта на данните.

— Разбира се. Непротиворечивостта на данните — ухили се Грегъри и излезе от офиса.

Лапавицата се превърна в студен дъжд и земята потъна под мъгла. Мей Линг отби на паркинга на ванкувърска компания за отдаване на коли под наем и връчи ключовете на Бърт.

— Трябва да си купя билет. Остават три часа до излитане, така че не би трябвало да имам проблеми. Ще ти се обадя на предплатения, ако нещо все пак изникне.

— Окей. Отивам до най-близкия джим да се поразкърша, след това ще нападна в „Костко“, преди да запраша към горите — каза Бърт.

— Не бъди идиот. Зареди, вземи си нещо за ядене и плащай в брой. Тръгвай незабавно към вилата. И стой там, докато не се обади татко. Нямаме представа на какво проследяване са способни канадците. Ако кръстосваш из Ванкувър, непременно ще те снимат… или по-лошо.