Брадли Уест - Море от лъжи

— Пусни го, Кирил! — нареди единият.

Нолан отстъпи няколко крачки. Единият от сингапурците бе опрял малък автоматичен пистолет в ребрата на руснака, а с другата си ръка взе доста по-внушителното оръжие от дясната му ръка. Дотича трети азиатец и блокира колата, заставайки пред нея, а четвърти почука на предния десен прозорец с цевта на пистолета си. Вратата послушно се отвори и от нея слезе тип от бялата раса с вдигнати ръце. Мъжете сложиха белезници на двамата и ги накараха да седнат на задната седалка. Двама от сингапурците се качиха отпред и бавно потеглиха, като оставиха другите двама с Нолан. Целият епизод отне двайсетина секунди.

— Имате ли нужда от помощта ми, господа? — бе най-доброто, което Нолан успя да измисли.

— Не, господин Ларсон. Приберете са да си починете. Приятелят ви господин Барлинг пи помоли да се грижим за вас, когато сте извън посолството. Виждаме, че е имал основания. Ще разпитаме онези двамата и ще уведомим УБН какво сме научили.

Двамата си тръгнаха, извадили телефоните си. На Нолан му призля. Тези хора можеше да са само от Министерството на вътрешната сигурност, близки приятели на ЦРУ и ФБР. Ако похитителите му бяха от ФСС и проговореха за подсигуряването на Уотърман, той щеше да влезе в затвора. Огледа се. На десетина метра от него все същите хора продължаваха да чакат на опашката за таксита: или не бяха видели нищо, или, което бе по-вероятно, бяха предпочели да не видят. Не му оставаше нищо, освен да се върне на опашката.

— За къде, сър? — попита го шофьорът, когато след десетина минути седна в таксито.

— Уотън Драйв 142 — каза той. След като Телър бе в Бирма, а руснаците бяха задържани, изглежда, в момента нямаше никой, който да иска да го убие, ако забравеше за МДС, разбира се. Но китайците едва ли бяха изпратили в Сингапур човек, който да го следи, така че домът му бе единственият избор.

— Събуди ме, като пристигнем. Ще дремна за малко…

Нолан бе имал съобразителността да изпрати на Мили есемес с домашния си адрес и късо напомняне „Вечеря в 7 при мен“, преди телефонът му да сдаде багажа.

— Сър… сър? Ако обичате. Единайсет долара. — Нолан плати на шофьора и залитайки изкачи няколкото стъпала до заключената порта на скромния си дом с нескромна ипотека. Идваше тук за трети път през 24-те часа, откакто се бе върнал, но за първи път не му се налагаше да пълзи през отточната канавка, за да влезе. Включи онемелия телефон в зарядното, нагласи алармата на часовника върху нотното шкафче на 18:30 и заспа в мига, в който главата му докосна възглавницата.

Звукът от отварянето на вратата на спалнята го накара да седне стреснат в леглото.

— Кой е? — избърбори той и в съзнанието му се подгониха мисли за убийците на Телър, както и за руски и китайски агенти. После те бяха пометени от по-тревожни видения с участието на дошли да го арестуват хора на ФБР, ЦРУ или ДВС 41 41 ДВС — Дирекция за вътрешна сигурност на Сингапур (от Internal Security Division). — Б.пр. .

Оказа се, че е Хуанила, носеше купчина изгладено пране. Изпусна сгънатите дрехи на пода, изненадана не по-малко от него.

— Преди да замине, мадам ми нареди днес да дойда. Каза, че се прибирате утре.

— Ами… прибрах се по-рано. Няма нищо, остави дрехите ей там, после ще ги подредиш. — Хуанила събра разпилените по пода дрехи, хвърли ги на креслото до леглото и побърза да се оттегли.

В същия момент се включи алармата на часовника — беше точно 18:30. Мили трябваше да дойде в седем… Мили? По дяволите! Нолан изтича до телефона си и видя изпратено от Мили съобщение, че тръгва. И това беше… преди пет минути! Не, това не беше добре. Никак не беше добре. Как, мамка му, щеше да обясни на Джоани, че е забавлявал 26-годишна жена в собствения им дом? При това индийка … Джоани беше сингапурка и между двете раси имаше дълга история на взаимна антипатия. Просперитетът на Сингапур и нулевата толерантност към расовата дискриминация през последните години бяха намалили напрежението, но между двете групи нямаше никаква близост. На всичко отгоре Мили беше наполовина на възрастта на Джоани и с троен размер на гърдите… не, просто не можеше да си представи какво щеше да стане, ако Хуанила проговореше.

И понеже се сети за Джоани… как, по дяволите, щеше да я измъкне от Китай, без да въвлича Компанията? Трябваше му време да го обмисли. Може би след вечеря нямаше да е вече фатално късно.

Служебният му имейл не донесе добри новини: Матюс настояваше за доклада за Писта-1, а Флин с две думи уточняваше развитието след тараша на хотелската стая: „Без следи“. Чантата от УБН вече се намираше във ВМБ в Сембаванг 42 42 Обособена като малък град жилищна зона в най-северната част на Сингапур (и по този начин възможно най-близко намираща се до Малайския полуостров), където има много военни бази (в това число военноморска) и индустриални предприятия. — Б.пр. , където американският флот явно имаше лаборатория за работа с радиоактивни материали. От Хекър нямаше ни вест, ни кост, което не бе изненадващо с оглед семейните му неприятности. Сингапурският шеф на УБН бил научил за осуетеното отвличане и настояваше Нолан да се отбие при него утре. Константайн бе одобрил охрана за Мили, докато пребиваваше в Сингапур… чакай малко?! Значи утре сутринта щеше да получи доклад, че Мили е преспала понеделник вечерта в дома на Нолан? Чудесно, просто прекрасно! А какво се бе случило с неговото искане за охрана, в светлината на опита на ФСС или СВР да го отвлекат? Константайн или не знаеше, или не му пукаше.