Брадли Уест - Море от лъжи

— Дик, мога да прикрепя един-двама души към нея, ако желаеш предложи Флин.

— Не е нужно. Ще ѝ дадем въоръжена охрана при идване и тръгване от посолството меко — каза Константайн. После се обърна към Нолан вече по-твърдо: — От половин час чакам да ми разкажеш за ядреното оръжие или радиоактивните материали, а не съм чул и една дума.

— Ядрено оръжие? Радиоактивност? Нямам представа за какво говориш. — Нолан го погледна озадачено.

— Сигурен ли си? Чувалът с дипломатическата поща от Бирма пристигна преди деветдесет минути и задейства алармата на посолството за опасни материали. Оказва се, че мострите на УБИ от онази полоса регистрират повече от доловими 790 рада 40 40 Рад — дозиметрична величина; дефинира се като отношението на средната предадена енергия от йонизиращото лъчение в елементарен обем от облъчваното вещество към масата на веществото в този обем. Измерва се в грей (Gy) — 1 Gy е предадена енергия 1 джаул (J) на маса от веществото 1 kg. Рад е стара, извънсистемна единица (rd), 1 rd = 0,01 Gy. — Б.пр. . Не е смъртоносна доза, но не е и като от циферблата на часовник. Хекър се е забъркал в някаква престрелка и не ми вдига. Матюс, разбира се, няма представа. Подхвърли ми да питам теб, след като сега ти си най-добрият приятел на УБН.

— Знам единствено, че хората на Хекър са взели мостри от пепелта на изгорялата сграда в близко съседство с пистата. Не съм бил там и нито съм видял, а още по-малко изследвал мострите.

— Това е така и е ясно, но си намерил достатъчно време да подхвърлиш УБН да вземат мостри и да ги изследват в контекста на ОМП. Още от фиаското с Дюпре при теб има дефицит на доверието. Ако скриеш от мен информация, ще те хвърля на многото чакащи да те видят уволнен. Отивай сега в клиниката да провериш дали не си облъчен и ме включи в списъка на получателите на доклада, който обеща на Матюс.

Не беше необходимо да го канят два пъти. На входа на клиниката Нолан се сблъска с нетипично киселата Мили.

— Добре ли си? Чу ли за радиацията в мострите на УБН? — попита я той.

Лицето ѝ просветна.

— Да, вече ми взеха натривки и кръв. Може да е психосоматично, но не се чувствам много добре. Да не говорим колко гадно е да намериш личните си вещи разхвърляни по пода на хотелска стая. Това ще има да се разправя тук с месеци. Сега ще прекарвам нощите си заключена в безопасна конспиративна квартира.

Без да знае как и защо, от устата му се изтръгна:

— Забравѝ тези хора. Нека вечеряме довечера, но този път при мен.

Докато Мили записваше местния си телефонен номер на едно листче, Нолан вече се чудеше на себе си. Защо, по дяволите, трябваше да кани колежка от ЦРУ в дома си? Престорено свенливата усмивка на Мили даваше отговора.

— Като свърша тук, отивам да си купя нов телефон. Ще хапнем добре и си лягаме рамо.

— Звучи разумно — отговори Мили и тръгна към асансьорите, оставяйки го разкъсан между правилното и възможностите.

Нолан излезе от клиниката след двайсет минути с два флакона кръв по-лек и с уверение, че всичко е наред… ако резултатите от изследванията го потвърдят.

Следваше нова паспортна снимка и подаване на молба за подмяна на изгорелия паспорт. На снимката лицето му изглеждаше като полицейска снимка на заловен куриер на картела Синалоа. В ИТ отдела проявиха съчувствие за загубения лаптоп и обещаха да опитат да му конфигурират заместител до края на деня. Докладът за загуба на собствеността бе единайсет страници, състоящи се от квадрат чета за отметки и полета за поставяне на електронен подпис. Той загуби представа колко пъти му се наложи да напише: „Бях арестуван от въоръжени полицаи и в процеса на бягството ми се наложи да изоставя лаптопа си. Той беше изключен и защитен с най-добрата схема за шифроване на ЦРУ, затова смятам, че информацията е недостъпна“.

Нолан се поинтересува докъде е стигнала в разследването си работната група и научи, че никой не знае нищо за МН370, освен това, че много кораби са се насочили към южната част на Индийския океан, точно противоположната посока на тази, в която самолетът бе забелязан на радарите за последен път.

Чакаше асансьор, за да отиде да обядва и да си купи нов телефон, когато чу по оповестителната система името си и съобщението да се яви в зоната на работната група. Търсели го спешно на телефона.

Понеделник преди обяд, 10 март: Рангун, Южен Китай, Сингапур

— Ти ли си, Боб? — чу се гласът на Хекър по лошата връзка. — Телър се опита да убие Софи и Си Джей! Шофирал е Дара. Той е убит, но е спасил живота им. Били са на път за занималнята преди около два часа. Когато спрели пред училището, някакъв снайперист открил огън през предното стъкло. Слава богу, не улучил Софи, но куршумът се забил в гърдите на Дара. Той успял да се измъкне, карал може би километър, преди да издъхне на някакво кръстовище. Цяло чудо е, че няма други жертви. Софи и Си Джей са в Дъбърн Парк, в апартамента. И Травис е там. Казва, че е изумен, че Дара е останал в съзнание, да не говорим, че е успял да кара колата с фатална рана в гърдите. Докторът трябваше да даде на Софи успокоително… тя беше в истерия.