Брадли Уест - Море от лъжи

И линията заглъхна, преди Нолан да е успял да попита какво означава последното. Нолан бе пропуснал да разкаже частта „Хотелската стая на Мили бе претършувана от агенти на ФСС на разсъмване“. Този взлом, разбира се, нямаше нищо общо с Телър, но имаше всичко общо с това, че Уотърман бе продал Нолан. Ако по-късно трябваше да обяснява пропуска в разказа си, щеше да се оправдае с умората.

— Боб? Боб…? По дяволите, гласовата му поща е! — Джоани тайничко бе доволна, че той не ѝ бе вдигнал. Остави му съобщение: — Спешно трябва да говоря с теб. Снощи ме заключиха в стая за разпит и тази сутрин ме разпитваха около час. Искам да напусна Китай, но хората от Министерството на държавната сигурност, които ме разпитваха, ми казаха, че няма да стане. Налага се да дойдеш в Китай и да ме измъкнеш. Провери си имейла. Обичам те. — И Джоани затвори. Все още се намираше в участъка на Бюрото за обществена сигурност, но поне вече не беше в онази ужасна стая и ѝ бяха върнали чантичката. — Добре ли стана? — поиска да се уверя тя.

— Много добре — отговори ѝ разпитващата я жена.

Капанът беше заложен.

Нолан едва не заспа над купичката с нудъли в сектора за хранене на голям мол. Имаше чувството, че не е спал от няколко дни. В магазина за телефони в сутерена електронната сигнализация за поканване на следващия клиент не бе достатъчно силна, за да го задържи буден. Беше към два следобед, когато един млад служител го попита дали си е взел номер. Надписът „В момента се обслужва…“ показваше, че е пропуснал реда си преди деветима души. Младежът го придружи до първото свободно място и благодарение на магията на кредитните карти Нолан скоро държеше нов телефон с наполовина заредена батерия. След двайсетина минути игра с настройките успя да възстанови връзката си с интернет и да включи основните услуги.

Гласовата поща на Джоани го озадачи. Тя знаеше, че не бива да му се обажда при никакви обстоятелства, освен ако не използва анонимен телефон. Това, че МДС я разпитваше, беше несъмнено още по-лошо, но понеже тя не знаеше нищо за работата му, ползата от нея щеше да е минимална… освен ако не им трябваше той… само че с каква цел? Подробното познаване на десетки проекти, имащи за цел проникването в континенталните компютърни мрежи? Наемането на антисоциални хакери, за да се изпробва устойчивостта на киберзащитата им? Това едва ли бяха съществени новини за МДС.

Ключът бе фразата „Обичам те“ в края, преди да затвори. Джоани не бе изричала тези думи цели трийсет месеца, след катастрофалната му връзка с Мелиса. Затоплянето в отношенията им се бе проточило и те едва отскоро бяха започнали да разговарят без напрежение и да излизат като семейство заедно. Така че може би тя наистина го обичаше и сега изразяваше съжаление за неприятностите, които бе създала. Или може би не го обичаше, но искаше да го предупреди… което означаваше, че поне го харесва … А може дори да не го харесваше и искаше да се махне от живота ѝ… Жени! Нолан никога не бе разбирал жените. Но едно бе сигурно — Джоани бе избрала възможно най-лошия момент.

Провери семейния имейл за спешни ситуации на акаунта в Safe-mail. Мей Линг и Бърт кротуваха във вилата в британска Колумбия, прекарвайки времето си в гледане на сателитна телевизия и стари дивидита. Нищо от Джоани. Провери и личния си акаунт в Gmail, където имаше имейл от Джоани: казваше му същото, което бе чул и на гласовата си поща. Вярно, че жена му наближаваше 50-те и вече беше разсеяна, по не до степен да изпрати подобен имейл на леснодостъпен адрес… освен ако не беше под натиск. Само че не беше използвала нито една от уговорените предупредителни думи.

Светна индикаторът за ниско ниво на батерията. Нолан трябваше да презареди… само дето това май се отнасяше до целия му живот. Отиде на опашката за такси и се нареди последен след десетината, които чакаха реда си. Залюля се на крака и помисли, че е на ръба да падне в несвяст. Твърда ръка на рамото му му помогна да запази равновесие. Беше на път да благодари, но ръката го стисна силно и го изведе от опашката.

— Робърт, ние сме стари приятели. Не казвай нищо, само се усмихни. Насочил съм към гръбнака ти пистолет. Продължавай да вървиш…

Съзнанието на Нолан бе толкова замъглено, че дори руският акцент не можа да го изненада. Провлече крака по тротоара към улицата, където в същия момент отби ново черно беемве, серия 5.

— Качвай се отзад — нареди му похитителят и му отвори вратата.

Приближиха се двама добре облечени азиатци с военни осанки и гъвкави тела и дръпнаха Нолан от отворената врата.