Брадли Уест - Море от лъжи

И после дойде гръм от ясно небе:

— Какво ще правиш с файловете на Уотърман?

Какво бе провокирало този въпрос?

— Още не съм ги взел и това не е тема, но която смятам да говоря сега или в близко бъдеще.

Мили схвана намека и смени темата: заописва безличната си спалня в претъпканата конспиративна квартира, споделяна с други шестима от работната група.

Бяха приключили с храната и виното, масата бе прибрана и беше време Нолан да се измъкне някак от деликатната ситуация. Преди да се реши как да започне, Мили се наведе към него и прошепна:

— Извинявам се за снощи. Не бих искала да гледаш на мен като на подивяла за секс. Но на летището наистина много се изплаших, след като охраната те отведе. Когато се обадих по телефона за помощ, бях убедена, че всеки момент ще арестуват и мен. А на самолета и… после… ъ-ъ… изпитах такова облекчение да те видя, че… че се увлякох.

— Няма значение, вината в равна степен е и моя. Както виждаш, аз съм семеен и обичам жена си, но… но… добре де, имах връзка, която приключи преди няколко години. Връзка, която едва не разби брака ми. На съпругата ми ѝ трябваше дълго време, за да възстанови доверието си в мен, и сега… ние… ами… ние…

— Ш-ш-ш…! Схванах — каза Мили. Неповикана и тиха като котка, Хуанила се бе появила с две купички сладолед. Несъмнено бе чула последната размяна на думи. На Нолан щеше да му се разкаже играта, ако домашната им помощница решеше някога да си отвори устата.

Мили не обърна внимание на сладоледа, а Нолан започна да съчинява в съзнанието си няколко абсурдни обяснения за пред Джоани как така една привлекателна млада индийка се е озовала сама с него на вечеря в дома им.

— Не съм доминатрикс и изобщо не си падам по садо-мазо. Онези глупости в куфара ми са реквизит за моминското парти, на което се надявам да отида в петък вечер. Една от състудентките ми се жени в началото на април и в Банкок намерих магазин, където продаваха евтин С-М инвентар. Купих това-онова, за да се посмеем.

— Не мога да отрека, че се изненадах да видя бич на леглото тази сутрин — призна си той.

— И на мен не ми харесва да ме пляскат дори на шега — каза тя и пак се наведе напред. Този път той я погледна в очите без проблем. — Просто търсех мъж, който да се отнася с мен като с жена, а не като със сексуален обект. Травис Райдър може да има плочки по корема, но по отношение на секса е с манталитета на шестокласник. Не мога да си простя, че се вързах на мачистките му дивотии. Това е…

— Не е нужно да ми обясняваш. Разбирам те. — Той хвана ръцете ѝ и почувства топлината им. Наведе се да я целуне по челото. Вместо това тя вдигна поглед и устата ѝ срещна неговата за къса влажна целувка. В същия момент Хуанила цъфна до тях, за да прибере купичките, и го се разделиха смутено.

Когато отново останаха сами, продължиха да се гледат. Мили разруши магията, като попита шепнешком:

— Искаш ли да ме отведеш горе?

Мозъкът на Нолан изкрещя, че идеята е ужасна, но слабините му изпратиха съвсем различен сигнал. Очите му попиха невинното ѝ лице и свенливата ѝ усмивка. Той стана, протегна ръка и я поведе нагоре по стълбите към спалнята.

Когато Мили излезе от банята и се облече, беше почти единайсет.

— Искаш ли такси? — успя да измънка той изтощен изпод смачканите мокри чаршафи. Вече не можеше да се крие зад прословутата Клинтънова дефиниция за вярност. Освен това се бяха любили в брачното легло, а на всичко отгоре и няколко шалчета на жена му бяха взели участие, кой знае защо. О, боже…!

— Не, долу ме чака кола на посолството с двама души охрана.

— Ясно. Мозъкът на Нолан беше като изключен, след като всичките му синапси бяха прекарали последните три часа концентрирани в слабините му. — Ще те изпратя.

Тя погледна голото му тяло, прегърбено на ръба на леглото, приближи се до него и сложи ръце върху плувналата му в пот коса. Наведе се и го целуна по устните.

— Мога да изляза и сама, а и ти вероятно нямаш нужда от още негативен пиар.

Той продължаваше да дебатира със сам себе си плюсовете и минусите от изпращането ѝ, когато тя затвори вратата зад себе си и го остави да съзерцава бъркотията, докато междувременно по MP3 високоговорителите Шърли Менсън от „Гарбидж“ пееше думите на „Клетва“ сякаш специално за него. Двете скъсани напоени с бебешки крем и завързани на възел шалчета на „Ермес“, които Джоани толкова харесваше, отидоха в кошчето за боклук. Но откъде можеше да знае, че Мили толкова харесва палавите игрички? А онова моминско парти… хм, то вече му се струваше съвсем измислено. Но защо, защо, защо, за бога, не бе извадил вместо тях за целта някоя от старите си вратовръзки? Сега намирането на абсолютно същите бутикови шалчета беше мисия невъзможна, ако не вземеше самолета за Париж.