Брадли Уест - Море от лъжи

Накрая го попита:

— Абсолютно сигурен ли си, че имаш последното разписание на влаковете?

Последният му въпрос смая Балендра.

— Бях на гарата вчера и взех разписанието. Идентично е на онова, което вече ти дадох. Служителят каза, че не се е променяло от 2010-а. Със сигурност ще е валидно за поне още един ден.

Нолан неохотно се примири.

Даде на Балендра още три хиляди долара и му каза да донесе идентичен на неговия „Леново“. Лаптопът, който имаше сега, със сигурност бе най-заразеният компютър в историята на шпионажа. Купуването на втори фабрично програмиран с шпионски софтуер компютър нямаше смисъл, но идеята на Нолан бе да размени двата компютъра, без Кайли да забележи. Балендра тръгна, като клатеше глава, но щастлив, че Нолан му бе предплатил за цялата му работа.

След като напомни на Кайли, че трябва да спазват тотално прекъсване на комуникациите с други хора, Нолан наруши собственото си правило и се обади на Патмараджа. Военният снайперист капитан Аджа Фернандо може да беше най-добрият стрелец в Шри Ланка, както и страшно висок, но от него нямаше да има никаква полза, ако не знаеше в коя стая да се настани.

„Очаквай Фернандо след два часа след полунощ“, бе шифрованият отговор на Патмараджа.

Нолан обядва сам в стаята си с пуснати щори. Извади microSD картата от езика на колана си и я вкара зад кухия червен коралов камък на копчето си за ръкавели. В процепа на колана отиде фиктивна карта. Съдържанието на портфейла на Патрик Лонг го идентифицираше като началник инфраструктура в американското посолство в Коломбо. Вътре имаше на видно място снимка на убития с лъчезарно усмихнете жена и две малки момиченца на възраст може би четири и шест годинки. Нолан знаеше, че единствената причина още да не е в ареста е, че чакат да се появи Уотърман. Може би и Кайли усложняваше допълнително нещата, понеже се опитваха да си обяснят връзката. Малко иронично, но причината за идването му в Шри Ланка — освобождаването на кръщелника му — щеше да доведе до собственото му затваряне.

Провери двата оставащи му надеждни имейл акаунта. От Пъркинс бе дошъл нов пакет демагогия, като този път се обещаваше, че го чака помилване от президента, стига Уотърман да свърши в ареста. Нямаше смисъл да разсъждава върху това.

— Благодаря ти, Били, но не — каза той на глас и изтри имейла.

Уотърман бе успял да се обади с един ред от московското летище, за да потвърди, че каца в 21:15, като искаше от него да потвърди чрез отговор на същия имейл времето и мястото на срещата в петък.

Нолан писа на Уотърман да уведоми Чумаков за промяна в плана. Първо, срещата вече се насрочваше за 10 сутринта във фоайето на „Синамон Гранд Хотел“. Второ. Нолан прилагаше две банкови сметки с дати и суми, за да увери Чумаков, че ако размяната в петък не протече съгласно уговорката, тази информация ще бъде препратена на началниците му и на няколко международни печатни издания. Благодарение на Сергей — който беше проследил преводите и бе свързал Чумаков с иранците по отношение на отдаването под наем на сървърите — Нолан най-сетне разполагаше с истински лост за въздействие.

Нолан предлагаше вариант на сделката, съгласно който той щеше да даде на руснаците нешифрована флашка. Нолан и Уотърман щяха да изчакат трийсет минути, докато хората на Чумаков прегледат съдържанието, след което щяха да си тръгнат. В случай на усложнения, доказателствата за предателството на Чумаков спрямо ФСС и отдаването на сървърите на службата на ирански терористи щяха да се превърнат в световна сензация номер едно.

На вратата се почука. Балендра се бе върнал с поредния нов лаптоп, няколко книги плюс малко дрехи за Кайли, Уотърман и него. Нолан почука на свързващата врата. Беше скрил незаразения компютър, но бе оставил компрометирания „Леново“ включен. Не си бе губил времето да преглежда китайската версия на файловете от АНС щеше да използва каквото му бяха дали, пък да става какаото ще. Но на Кайли щеше да ѝ се стори подозрително, ако поне формално не бе прегледал съдържанието. Включи флашката в оригиналния „Леново“, смръщвайки лице при мисълта за коварните програми, които сега се инсталираха в него. На прозореца се почука и той вдигна щорите и отключи вратата, за да пусне изящната госпожица Ю да влезе. Даде на Кайли две книги и подчерта, че особено ѝ препоръчва новия международен бестселър „Океан от заблуди“. Трилърът бил толкова добър, че той вече си го бил купил. Тя разбра намека и подпъхна книгата под пътеводителя за Шри Ланка на „Самотната планета“ 89 89 Lonely Planet — най-големият издател ни пътеводители в света. — Б.пр. .