Брадли Уест - Море от лъжи

Хекър видя южноамериканския му темперамент да пламти в тъмните му очи.

— Без Райдър ти си началник на сигурността за Южна и Югоизточна Азия. Трябваш ми тук, в Хогуортс , защото без двамата на портата сме безпомощни като деца. Няма достатъчно пехотинци да отбият нападението срещу Дъбърн, да не говорим и за защитата на конспиративна квартира, скрита в другия край на града. Никой от нас не може да си позволи да участва в сражение, особено ако то не се развие добре.

— Стига, началник! Започваш да дрънкаш като Матюс!

— Успокой се и ме остави да ти обясня какво трябва да направиш днес следобед. Ще снимаш сандък. Много, много специална снимка. Знаеш ли какъв модел телефон използва Райдър?

— Да, той не се разделя със скапания си стар „Блекбъри“.

— Можеш ли да намериш друг такъв?

— Използвах съвсем същия модел, преди да си купя нов телефон за Коледа. В бюрото ми е в офиса.

— Ще ти трябва. Нека ти обясня подробно. Но искам и Райдър да знае какво правим. Това ще извади главата на Нолан от примката.

С оглушителен гръм небето над тях се разцепи.

Дванайсетте мили магистрала от летището до Коломбо съкращаваха пътя от седемдесет и пет на двайсет и пет минути на цената на 2,25 долара магистрална такса. Шофьорът на Балендра изпълни тактически безукорно плана за измъкване от проследяване, като ускори до 160 км/час по практически празната магистрала, за да остави евентуалните преследвачи назад, после взе първия изход при Джа-Ила, където тайно смениха колата, после прекараха седемдесет минути и пълзене по второстепенни пътища. Нолан и Кайли гледаха тълпите пешеходци и колоните коли, сплетени във вихрушка от посоки и скорости, като незнайно как не направиха катастрофа. Стигнаха някак „Рокетс Клуб“ живи и здрави, което тук винаги се възприемаше като малко чудо.

Коломбо се нуждаеше от същата прясна боя, която липсваше и в Рангун, както и от нов слой асфалт. Дори при това положение, пет години след края на дълга и кръвопролитна гражданска война, се забелязваха признаци на просперитет: нови коли, строежи и вездесъщите билбордове, рекламиращи мобилни оператори и потребителска електроника. На седем градуса северно от екватора, времето в Шри Ланка бе познато на живеещите в Югоизточна Азия: горещо, влажно и мокро, с минимални вариации през цялата година.

Известната някога като Цейлон, Перла на Индийския океан Шри Ланка бе смятана от мнозина през 1960-те за обречена да постигне икономическия успех, впоследствие достигнат от Сингапур. Вместо това прогресът бе забавен от комбинация на социалистически правителства, корупция и етническо напрежение между мнозинството синхали и малцинствата мюсюлмани и тамили. През 1983 котелът кипна и страната навлезе в гражданска война, която продължи двайсет и шест години, белязани от неуспешни миротворчески интервенции от страна на Индия, убийството през 1991 на индийския експремиер Раджив Ганди от Тамилските тигри и провалено примирие в началото на новото хилядолетие. Победителите изстрадаха над две десетилетия самоубийствени бомбени атентати и жертви, причинени от фанатици. Тамилските граждани бяха пострадали двойно, защото бяха мишени както на националното правителство, така и на Тигрите, които отличаха и промиваха мозъците на децата им. След разгрома на Тигрите през 2009-а правителствените войски окупираха традиционните тамилски територии на север и изток. Пет години по-късно все още имаше лагери с изселници, чиито домове и ферми бяха конфискувани.

Правителството на Шри Ланка се опълчи на международната дипломатическа общност, отказвайки да разследва нарушенията на човешките права по време на войната, и плати висока цена заради прекратените помощи и свилите се до минимум инвестиции от Запада. Намеси се Китай, за да запълни пропастта във финансирането, и сега китайците смятаха Шри Ланка за своя най-верен съюзник в Южна Азия, оставяйки Индия и Съединените щати нервни и стратегически уязвими.

Нолан винаги бе харесвал шриланкийците. Тя бяха добросърдечни, умни и винаги жадни за знания. Когато не се избиваха взаимно, бяха най-милите хора, които бе срещал. Но който беше измислил термина „островно време“, за да опише кошмарното темпо на работа, сигурно бе минавал през Цейлон. През повечето време беше по-добре прогресът да се измерва с календар вместо с часовник.

Кайли изглеждаше като китайски вариант на Джаки Онасис с несъразмерно големите си слънчеви очила и шала на „Гучи“. Нолан пусна въпроса, измъчвал го от предната нощ: