Брадли Уест - Море от лъжи

Тя кимна утвърдително, макар отлично да знаеше, че това няма да се случи, преди Нолан да се е явил на разпит с полиграф в Пекин и преди да е описал в няколко тома историята на вируса „Стъкснет“, докато си почива от интензивните разпити. Това щеше да отнеме години, особено ако той не сътрудничеше.

Нолан бе приел в себе си, че ще даде на руснаците онова, което предложат китайците. Със сигурност нямаше да им даде оригиналните файлове на АНС, но тя не биваше да го разбере.

На вратата почука Балендра.

— Добро утро. Уредих напускането на хотела. Съберете си багажа. Колата чака отвън.

Кайли погледна Нолан и попита:

— Не трябваше ли да останем още една нощ?

— О, не. Не мога да си го позволя с моя бюджет. Преместваме се в града. — През цялото време Нолан бе размишлявал над значението на фалшивото сравнение на файловете. МДС очевидно искаше да открадне файловете. Можеше да се предполага, че разполагат със свое копие на файловете на АНС, откраднати от Уотърман, защото в противен случай щяха да измислят някаква схема, за да ги получат. Но защо го бяха оставили да го разбере? Защото не очакваха той да може да сподели информацията с Компанията.

По пътя към джипа Балендра небрежно подхвърли:

— Добре е, че си тръгвате, преди някой да е намерил трупа отзад.

Без да променя изражението си, Нолан попита:

— Някой от нашите?

— О, не. Някой от вашите — каза Балендра.

Нолан се обърна, очакваше да го види да сочи Кайли. Мъртъв етнически китаец би потвърдил другата хипотеза за намеса на ЦРУ. Но Балендра се усмихваше.

— Някакъв от американското посолство с инструменти за взлом и доста добри микрофони. Съдържанието на портфейла и джобовете му е в джипа.

Гретчен Доил, директор на централата в Коломбо, бе възбудена.

— Нямам представа къде е той, по дяволите. Пат Лонг е най-добрият ни детектив. Изпратихме го без подкрепа, защото ти ми каза, че Бърнс бил заявил, че Нолан не трябвало да се докосва. Е, добре, направихме го с минимум вдигане на шум. Влязъл е в хотела преди четири сутринта, което е потвърдено от екипа за проследяване. Не се е обаждал оттогава, а сега е десет без двайсет. Или е заловен, или е мъртъв. Какво предлагаш?

— Ама защо се обаждаш на мен? Не ти ли е Бърнс началник? — Константайн не искаше да има нищо общо с провал, който можеше да бъде само с фатални последици за кариерата му.

— Защото ти ми се обади снощи, след като докладвах, че Нолан и китайката са отседнали да нощуват в младоженското бунгало на „Джетуинг Блу“. И лично ти каза, че щяло да е чудесно, ако можем да слушаме какво си говорят.

— Да, помня много добре какво казах. А това, което предлагам…

— Задръж така, Дик. Обаждат ми се от проследяването…

Доил пое другия разговор, докато Константайн мислеше над следващото си назначение… вероятно мияч на колите на Компанията в Сиера Леоне.

— Лонг е мъртъв! Намерен е от моите хора в храсти зад бунгалото. Изглежда, Нолан и жената току-що са тръгнали за града, а моите са решили да разгледат, вместо да ги проследят.

— Нолан го е убил?!

— Не. Според хората ми е професионална работа прерязано гърло. Лявата ръка върху устата и разрязване от десняк, което прекъсва трахеята и сънната артерия. Много кръв. Тялото е било претърсено и всичко е било взето.

— Мили боже! И какво ще правим сега?

— Не знам какво предлагаш, но аз ще преровя града, докато не намеря Нолан — заяви тя.

— О, не! Нищо такова няма да направиш, защото именно това Бърнс изрично забрани да се прави. Повтарям, засега няма да правиш нищо . Страх ме е да си го помисля, но може вече да сме оплескали играта, каквато и да е тя. Всичко зависи от това кой е извършил убийството. Може да са руснаците, а може да са дори и китайците. Ще го разберем някога, но засега казваш на твоите да се оттеглят, иначе… иначе двамата с теб ще лъскаме обувки пред Централната гара!

Четвъртък, 13 март: Пекин, Рангун, Коломбо

Дланите на Ий Шиубао бяха мокри, а той дори не беше в кабинета на председателя. Кимна на новия шеф на МДС, Динг Тайпинг, който също изглеждаше неспокоен. Човек от личната охрана на председателя ги вкара в малка заседателна зала, свързана с кабинета на Гао. Двамата изчакаха в пълно мълчание още петнайсет минути и скочиха на крака, когато председателят стремително влезе в стаята.

Гао нетърпеливо им махна да сядат, фиксира Ий с поглед и каза:

— Назначих те за секретар на Централната комисия по разузнаването и те издишах до член на Постоянния комитет на Политбюро, за да решаваш проблеми, а не да ги създаваш. Направи жест към зам.-премиера и продължи: — Динг е в кабинета си само от два дни, но и неговата глава вече е на дръвника.