Брадли Уест - Море от лъжи

— Това създава втори проблем. Трябва да имам контрол над онова, което отива във ФСС, защото ако Чумаков не приеме картата, това е краят за мен и Уотърман. Така че не мога просто да му връча каквото ми дадете вие. Първо трябва да го проверя. И ако не ми хареса как изглежда, ще им предам моята манипулирана версия.

— Да допуснем, че началниците ми се съгласят с твоето искане. Нека сега направим съпоставката за твоите две карти с нашия списък. Едната ще издържи теста, другата не. Ще унищожим в мое присъствие истинското ти копие. След това ще ме откараш в града до китайското посолство, за да взема нашата версия на манипулираните файлове, която искаме да предадеш на руснаците. Ще прегледаш тази карта и ако намериш някоя грешка, която да не можем да поправим, ще обмислим дали да ти разрешим да дадеш на ФСС твоята карта. Но преди това ще трябва да добавим някои файлове към нея. Нека оставим точната последователност за по-късно. Ако не искаш да ни даваш твоята оригинална версия, готова унищожи я пред мен, и толкова.

— А кога ще бъде освободено семейството ми?

— Веднага след като унищожиш двете карти или предадеш нашето манипулирано копие на ФСС.

— А какво ще се случи, ако размяната се провали и ме убият или отвлекат?

— Ще продължим да смятаме картата за предадена, ако е в ръцете на руснаците. Дъщеря ти и жена ти ще бъдат освободени, но за целта картата наистина трябва да е у руснаците.

Гледаше Нолан и мислеше за онова, за което се бяха споразумели миналата нощ след поредица разговори и есемеси дълго след като той беше заспал. МДС разчиташе руснаците да получат китайската версия. Нолан имаше само поддържаща роля в много по-голяма игра.

Лицето му издаваше примирение, но му трябваше някаква малка победа, за да запази достойнството си. Тя чакаше този ход.

— Едно последно условие. Искам ние двамата с теб да не се изпускаме от поглед до утре. Така че ако трябва да получиш някаква карта, нека ти я докарат във фоайето на „Сатя Гемс“ на Гале Роуд днес по обяд и ще я вземем заедно.

— Добре, но сигурен ли си, че искаш да те виждат в бижутерски магазин?

Нолан се усмихна.

— Всъщност срещата ти ще бъде в шоурума на G-Wis, магазин за офис консумативи до „Сатя Гемс“. Там няма камери за наблюдение.

— Приемам. Да сравним сега имената на файловете.

— Добре. Нека първо видя онзи файл на телефона ти. Ако е на симкартата ти, ще е лесно да го качим на лаптопа ми.

Нолан спря безжичната връзка и стартира програмата. Отлично съзнаваше, че изправя последния зловреден софтуер на Китай срещу личните си, несанкционирани от Компанията програми за шифроване, които защитаваха съвсем наскоро изтеглените на лаптопа му лични файлове и програми. Предвид забраната от ЦРУ да се използват лаптопи „Леново“ заради достъпната им за МДС архитектура, той така или иначе никога нямаше да може да използва тази машина за служебни цели. Но му беше интересно някой ден като пенсионер да разчопли миш-маша от шпиониращ софтуер, стига, разбира се, да доживееше до този ден.

— Първо да сравним оригиналната карта. Тя е, която най-много ни интересува предложи Кайли с едва доловима настойчивост.

Няма начин да станеш на петдесет и пет и да си на работа в Компанията, ако не разчиташ на инстинкта и интелекта си. Нолан вкара манипулираната версия за руснаците и даде начало на сравнението. След трийсет секунди резултатът беше: съвпадение.

— Радвам се — каза тя.

„Пълна дивотия“, помисли си той.

— Сега да видим другата…

Никой от двамата не се изненада, когато второто сравнение не мина.

Нолан вдигна своята манипулирана версия за руснаците и каза:

— Унищожавам пред очите ти оригиналната карта на Уотърман. Съгласна ли си?

— Да.

Нолан хвана картата с малките пинсети на ножчето си и запали една от свещите във флоралния ансамбъл на масичката за кафе. Малката microSD карта се разтопи над пламъка, отнасяйки със себе си двеста часа съвестен труд. Той я отми в умивалника, докато тя гледаше през рамото му и междувременно активираше през телефона си програмата за изпращане. Включи безжичната връзка на новия лаптоп на Нолан и изпрати през своя телефон имената и размерите на файловете от двете microSD карти, след което се самоизтри, за да не остави следа. Това беше поделение 61398 в пълния му блясък.

Нолан се върна при лаптопа си, свали картата с адаптера ѝ и пак я вдигна във въздуха.

— Това е манипулираната карта. Задържам я, докато не видя какво иска твоят екип да дам на руснаците. Ако реша да използвам китайската версия, ще унищожим и втората карта, а вие ще освободите семейството ми, нали така?