Брадли Уест - Море от лъжи

Наистина ли? Нолан обмисли предложението. И после обмисли цялата ситуация повторно. Ами ако той не желаеше да прости на ЦРУ? Ако не искаше опрощение на греховете от организация, убила 235 души срещу таен достъп до шепа хора и карго? ЦРУ беше простило, беше си затворило очите за деянията и беше закриляло един кучи син като убиеца Телър. Нолан не смяташе, че е част от същите тези хора. А и колко струваше един имейл с обещание за прошка без подпечатано от президента освобождаване от наказателна отговорност? Поколеба се дали да не отговори на Пъркинс с прикачени копия от „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“, но това нямаше да освободи семейството му в Китай.

Взе си душ и се избръсна, без да престава да мисли за тези неща. Все още не беше свикнал с новия си външен вид — с очила и ниска прическа, но без мустаци изглеждаше неопределено заплашителен. От информацията на Хекър не ставаше ясно дали Нишимото изпълнява заповеди на Телър. Но имаше голяма вероятност фалшифицираният чартър на ЦРУ в „Харкорт“ да бъде открит, преди да дойде време да се лети в петък. Ако Нишимото наистина бе в съдружие с Телър, бе пропуснал най-добрата възможност да убие или залови Нолан снощи. Общо взето Нолан смяташе, че ще се случат още доста други важни неща, преди лоялността на двамата пилоти да се качи на първо място в списъка на грижите му.

Един от най-досадните аспекти на остаряването бе, че важното за теб окосмение пада, а онова, от което нямаш никаква нужда, избуява. И докато подкастряше ненужното по себе си, му хрумна, че ЦРУ може би е държало Уотърман под наблюдение в Москва. А след като Уотърман се бе раздвижил там, те може би бяха допуснали, че двамата с Нолан ще се срещнат. Може би дори вече знаеха, че Уотърман пътува за Коломбо. А това поставяше и Нолан на същата сцена. Това вече означаваше, че се налага да се крие още по-усърдно, отколкото бе планирал. И все още не бе решил как да отговори на нуждите на МДС, без да проваля утрешната размяна. Последното, от което се нуждаеше, бе МДС или ЦРУ да провалят всичко.

Почукване на вратата го върна към реалността. Сервитьорът на румсървиса му подаде да разпише сметка, издадена на името на Вишни Балендра. Двестате рупии, подпъхнати под разписката, гарантираха затварянето на очи, че някакъв бял разписва човек на име Балендра.

Следващият му приоритет бе освобождаването на Мей Линг и Джоани. Кайли седеше срещу него на масичката за двама влюбени и се хранеше. Закуската ѝ изглеждаше много по-добре от вкуса на неговата. Той реши да хване бика за рогата:

— Трябва да се споразумеем за стъпките, които ще доведат до освобождаването на семейството ми. — Опита киселото мляко и я погледна с нови очи.

Беше си сложила грим и червило. И изглеждаше доста изкусително с нацупените си устни, напращелите си гърди, блестящата си коса и скъпите си дрехи.

— Имаш някакво друго предложение ли?

— Ще трябва да ми повярваш, че картата, която ще дам на руснаците, е боклук. На нея има смес от истина и лъжа, като голяма част от най-деликатните файлове са редактирани по неразкриваем начин. През последните девет месеца вложих над двеста часа в манипулация на тези файлове, очаквайки този момент. Ако не предам на ФСС онова, което те смятат за безценно, Уотърман няма да бъде пуснат, а ние двамата с теб най-вероятно ще бъдем убити на място. Така че, ако решиш да присъстваш на размяната, твоят живот също ще бъде застрашен.

— Видях на самолета, че имаш две карти. Искам и двете.

По дяволите, значи не се бе занимавала с приготвяне на храна — беше го следила. Виж я ти нея!

— Ако ти дам картите, извършвам акт на измяна.

— Нищо подобно. Моето намерение е да ги унищожа пред очите ти, след като използвам лаптопа ти, за да сравня съдържанието им с моя списък. Днес ще получа друга карта от моето посолство. В петък ти ще размениш тази карта с ФСС срещу Уотърман.

През нощта бе получила тези най-подробни указания от някой в ПКП. Беше решила, че са дело на Ий, и подозираше, че ако би било възможно, той би ѝ дал съвсем различни указания.

Това хвана Нолан неподготвен:

— Но ако ти позволя да копираш тези кар…

— Нищо няма да копирам . Имам в телефона си файл, създаден от МДС преди Уотърман да напусне Хонконг, чието съдържание ще сравня с това на двете твои карти. — Тя посочи новия си телефон и поясни: — Мога да ти го покажа, съдържа сто и петдесет хиляди имена на файлове. Ще бъде направена обикновена проверка дали комплектът записани файлове съвпада с твоя оригинал. Очевидно е, че за втората карта няма да има съвпадение. — Тя скри усмивката си при мисълта за гениалността на плана, измислен от колегите ѝ през изтеклата нощ. Програмата на телефона ѝ щеше да създаде списък с имената и размерите на всички файлове от картите на Нолан, без той да го разбере.