Брадли Уест - Море от лъжи

— О, Господи! — възкликна Константайн. Нищо използваемо за Ноланови, и изведнъж това! Загадката около МН370 беше по-сложна, отколкото си я бе представял. Нуждата от изясняване ставаше все по-наложителна.

— Знам, че не харесваш Нолан — каза Константайн. — Аз самият нямам високо мнение за него, но точно в момента той е единственият, който разказва непротиворечива история. Да извикаме отдела за надзор и вътрешно разследване. Ще разбера къде е Шонстайн. Започвам разследване с начална хипотеза, че Робин Телър и бивши кадри на ВВС са организирали похищението. Трябва да напиша докладна записка с гриф „За лично ползване“ до директора на националното разузнаване Морис, която да изключва Пъркинс, Бърнс и останалите шефове в Компанията. Макар лично аз да не смятам, че е замесен някой в момента активен в Компанията — вероятно с изключение на Матюс, — не можем да разчитаме на това.

— Нали знаеш какво прави Пъркинс с изобличителите? — напомни му тя.

— Знам. Но ние сме положили клетва да служим на Бог и на Родината.

Мелиса се въздържа да извърти очи към тавана.

— Ще видя дали ще мога да намеря Люси Келог от отдел „Вътрешни разследвания“. Дай ми десетина минути.

— Побързай. Просто физически усещам как ситуацията ни се изплъзва — каза той. Боб Нолан можеше или да спаси кариерата му в Компанията, или да я прекъсне на мига.

Нолан седеше зад затъмнените прозорци в минибуса, паркиран на два метра от витрината на шоурума на G-Wis на Гале Роуд — търговската артерия на Коломбо в непосредствена близост до морето. Кайли се качи по стъпалата и влезе вътре, като поспря, за да се възхити на изложените цветни принтери. Отнякъде се появи азиатец с бяла риза с къс ръкав, тъмна вратовръзка и очила с телени рамки и застана до нея. Нолан не видя размяната, но след секунди Кайли се върна в колата.

Небето бе кобалтовосиньо и абсолютно безоблачно. Навън сигурно бе трийсет и седем градуса. Когато минаха покрай непристъпните стени около американското посолство, Нолан се запита колко ли служители на Компанията в момента там се мъчат да разберат къде е той.

— У мен е — каза Кайли. — Искаш ли я?

— Да. — Той подложи шепа и тя сложи в нея жълта флашка, като задържа ръката си малко по-дълго от нужното. „Проверява дали все още съм ѝ навит“, помисли си той. Каква манипулаторка! Не се сдържа и прихна.

— Какво ти става? — попита тя.

— Попитай ме пак след двайсет и четири часа — отговори ѝ той. „Отговорът вероятно ще е да, ако съм жив“.

Балендра накара шофьора да паркира пред главния вход на „Коломбо Рокетс Клуб“ и ги помоли да почакат. След пет минути се появи с два ключа за две съседни стаи с номера 109 и 110 и потвърди, че самият той щял да бъде в номер 106 от другата страна на коридора. Хакерът посредник им даде сини кепета с бродиран надпис „CAL Partners“. Нолан сложи огледалните си слънчеви очила и влязоха през главния вход, качиха се по стълбите и влязоха в стаите си. Стаи 109 и 110 бяха свързани с общ балкон и предлагаха изглед към парка. Нолан избра 109-а, защото беше по-близко до стълбището.

Отвори балконската врата и огледа изучаващо терена. Точно под него се намираше вътрешният двор, където сервираха напитки. Под едното от трите къси стълбища, от другата страна на моравата, имаше голям басейн. Покрай страната откъм морето имаше ниска варосана стена. Зад стената имаше две пътеки за бягане, след които започваше плажът и бурният океан. В стръмния чакълест бряг се разбиваха пенливи вълни. Човекът на Патмараджа трябваше да има добър поглед над всичко от балкона, но трябваше да стъпи на маса или да е изключително висок, за да покрие и пътеките от тази иначе изгодна позиция. Нолан се върна в стаята, затвори балконската врата и пусна пердетата.

Стаята му с размери четири и половина на шест метра бе просторна, но спартански обзаведена: две сдвоени легла, бюро, малък телевизор, баня, две разделени с ниска масичка кресла. Балендра бе сложил на масичката военен бинокъл.

Нолан помоли Балендра да се върне след обяд и да обходи парка. Междувременно за него имаше няколко задачи. Първо, трябваха му два идентични трилъра, закупени от различни хора на различни места по различно време. Второ. Нолан даде на якия ръгбист списък от неща, които трябваше да се купят в местния магазин за хирургически консумативи. Напомни на Балендра, че е важно да не бъде проследен. Трето, инструктира Балендра да приключи разходката си, като огледа фоайето на „Синамон Гранд Хотел“, но да го направи така, сякаш планира обир. Да се бави и да бъде забележим, посъветва го Нолан, но да се изплъзне на всеки, който би се опитал да го проследи обратно до „Рокетс Клуб“.