Брадли Уест - Море от лъжи

— Това не струва — каза Мей Линг:

Джоани я сряза:

— Не говори така с баща си! Знаеш ли колко усилия е положил, за да ни освободи? Не бъди неблагодарна.

Нолан не знаеше дали да се пръсне от гордост, или да се свие в черупката си от срам заради лоялността на жена си.

— Така че, отпуснете се максимално, починете си днес възможно най-добре, наспете се хубаво и бъдете готови за излитане утре сутринта към десет и половина единайсет.

— Обичаме те — каза Джоани. — Опитай се да научиш повече какво става с Бърт, моля те. Кажи му да се обажда.

— Мила, това не би било разумно. Бърт трябва да остане невидим. Ще го изведем едва когато с вас всичко се нареди.

— Тате, а ти…? Кога ще се прибереш? — попита Мей Линг.

— Не съм сигурен, скъпа. Грижи се за майка си и всичко ще бъде наред. Обичам ви! — Нолан затвори с плувнали в сълзи очи.

Кайли си взе телефона и каза:

— Добре, нека сега видим още веднъж руския ти вариант, преди да го унищожиш в мое присъствие.

Нолан вероятно извеждаше семейството си от китайски затвор, за да го вкара в американски или сингапурски. Докато бягаше, противниците му щяха да се опитват да го притискат чрез хората, които обичаше. „Стъпка по стъпка, стъпка по стъпка“, каза си той. Първо щеше да освободи кръщелника си Марк, след това щеше да измъкне семейството си. Девизът на рейнджърите „Никой няма да бъде изоставен!“ щеше да бъде и негов фамилен девиз или той щеше да умре, докато го следва. Избърса очите си с ръка и извади копчето за ръкавели.

Когато Великият аятолах Али Хаменей свикаше Върховния национален съвет за сигурност, членовете му бяха свикнали да слушат, а не да говорят. Макар днешното заседание да не беше по-различно, значителността на вече решеното бе накарало много от присъстващите да смятат, че то надвишава дори пълномощията на Върховния лидер.

— Братя, днес Иран е на прага да се върне към своето величие. Да отхвърли над шейсет години позор, след като ЦРУ свали Мосадък и постави на негово място своята марионетка безбожника Пахлави. Изстрадахме много унижения, причинени от американците с техните икономически бойкоти, загубихме скъпоценен човешки живот след свалянето на ирански самолет, изтърпяхме атаки срещу суверенитета ни чрез компютърните им вируси. Достатъчно дълго търпяхме ционистката смрад сред редиците ни. Стига толкова! През следващите три дни ще ослепим Големия Сатана, ще унищожим Малкия Сатана и ще заемем заслужено място като велика сила в Близкия изток. Саудити, йорданци, сирийци, държавите от Залива и много други ще признаят величието ни и ще ни отдадат дължимото!

Членовете на НСС изръкопляскаха вежливо и се спогледаха взаимно по дължина на масата, за да видят има ли някой сред тях, който с жест, кимване или някакъв знак би показал, че знае за какво става дума. Нямаше такъв, само празни лица, които посрещаха въпросителни погледи. Върховният лидер стана и излезе, следван от сътрудниците си.

Заговори президентът Хасан Рухани. Коментарът му не бе по-осветляващ:

— Братя, готови сме да нанесем могъщ удар срещу Съединените щати и техния васал Израел. Подобни стъпки не се предприемат лесно и вероятно ще има военни и негативни икономически последици, но иншалла , ние ще надделеем и ще издигнем тази страна на връх, недостиган откакто Дарий Велики е управлявал империя несравнимо по-голяма от всичко, което римляните някога са владели.

Ако Рухани бе изрекъл тези думи с повече убеденост, останалите членове на НСС щяха да си тръгнат с повече увереност, отколкото страх.

След почти три часа лавиране, за да избегнат гръмотевичните фронтове, и със заглъхнали тъпанчета от оглушителните капки дъжд, татуиращи тънкия фюзелаж на самолета, четиримата пасажери на „Пилатус Портър“ единодушно смятаха, че всяка битка е за предпочитане пред продължаване на полета. Самолетът спря с приплъзване по средата на полосата на летище Монг Хсат, вратата се отвори и през нея скочиха Джерард, Майкълс и двамата полицаи. Заеха отбранителни позиции, огледаха полосата, но летището беше безлюдно и наоколо не се виждаха други самолети или спрели коли. На двеста метра се виждаше едноетажна сграда от сгуробетон със застинал радарен маяк на покрива. Сержантите настъпиха, покривайки се взаимно, а полицаите на Зо останаха отзад, за да охраняват самолета. Дъждът спря и към оловносивото небе започна да се издига пара.

Паянтовият катинар се предаде на първия ритник и от миризмата на мухъл се разбра, че в помещението от много месеци не е влизал човек. Имаше генератор и около два литра нафта в туба до него, но това не ги интересуваше. По тяхна преценка разполагаха с малко повече от час, за да организират подходящото посрещане на Робин Телър и хората му.