Джеймс Паттерсон - Невидим

— Нека да предположим — казвам, — че следващото му пътуване ще бъде до стадион, който не е посетил през миналата година. Да предположим също, че няма да е някой от стадионите в Средния запад, защото това е задният му двор. По този начин отпадат „Чикаго Беърс“, „Индианаполис Колтс“, „Сейнт Луис Рамс“ и „Канзас Сити Чийфс“. Под линия остават четири стадиона, които мислим, че няма да посети, плюс два, на които вече е бил.

— Добре, кои остават тогава? — пита някаква жена.

— В Националната футболна лига има трийсет и два отбора и трийсет и един стадиона, тъй като „Джетс“ и „Джайънтс“ ползват общ — отвръщам. — Така че цифрата е трийсет и един. Миналата година той е посетил седемнайсет стадиона и още два тази година. Това прави деветнайсет. Ако не вземаме предвид четирите отбора от Средния запад, двайсет и три отпадат от списъка. Така ни остават още осем стадиона, приятели. Още осем стадиона.

— А от останалите осем отбора само пет са домакини на мачове тази седмица — включва се Букс. — „Оукланд Райдърс“, „Далас Каубойс“, „Кливланд Браунс“, „Уошингтън Редскинс“ и „Сиатъл Сийхоукс“.

— „Сийхоукс“ играят вечерен мач в понеделник, затова мислим да отпишем Сиатъл. Следващата седмица ще посети някой от останалите четири района — обявявам.

— И какво трябва да направим? — пита един от агентите от екрана. — Да изпратим предупреждение за опасен бял мъж с обикновена външност и без отличителни белези, който може да си е уговорил среща или да се появи неочаквано пред вратата на хората?

Прав е. Това е проблемът. Не разполагаме с хубава снимка на мъжа, а освен това не познаваме добре модела му на поведение. Уговорил си е среща с Къртис Валънтайн в Шампейн, Илинойс, но нямаме представа как е действал при останалите. Какво бихме могли да кажем на хората? Какво предупреждение да им изпратим?

— Ще вдигнем местните правоохранителни органи в готовност за пожари в жилищните райони и те ще ни информират възможно най-бързо, точно както направихме на североизток тази седмица — заявява Букс. — Щом разберем мястото на първото му убийство за седмицата, ще знаем къде се намира и към кой футболен мач се е насочил.

С други думи, ще се наложи да го чакаме да убие отново. Точно толкова потискащо е, колкото звучи. И все пак това е единствената ни следа до момента.

— И след като узнаем това — заговаря един от агентите, — ще сме в състояние да го открием измежду осемдесет хиляди зрители на футболния мач?

— Така е — съгласява се Букс. — Ще трябва да измислим как да се справим с толкова народ. Поне можем да бъдем сигурни, че където и да избира жертвите си, ще прекара три часа на футболния стадион следващата неделя. Ще трябва да решим какво да правим в този промеждутък от време.

Няма да е лесно, но ще трябва да измислим нещо. През този кратък период от време ще знаем, че субектът ни е в кафез. Ще трябва да се постараем да не го изпуснем оттам.

Тази вечер започнах с наблюдение. Гледах я възможно най-открито — тоест, когато тя не виждаше, че я наблюдавам. Промъкнах се в бара, нали разбирате; със сигурност вече оценявате способността ми да се движа незабелязано. Когато я срещнах миналата седмица в този бар, Мери спомена, че работела тук, и извадих късмет, защото се оказа, че е барманка, така че не обикаляше много наоколо, а аз се спотайвах в ъгъла и я следях от разстояние.

Наблюдавах я, докато не беше твърде заета по времето за вечеря, а аз хапнах стандартната кръчмарска храна и после отворих лаптопа си като извинение, че не си тръгвам. Гледах я и когато клиентите започнаха да прииждат за футболния мач в понеделник вечер. Гледах как хората се отнасяха грубо с нея или флиртуваха. Гледах я, докато отделяше малко време за себе си или си приказваше с управителя и останалите служители.

След това се промъкнах в тоалетната, за да махна бейзболната си шапка и очилата и да сваля яката на якето си. Върнах се в бара, а там вече се бяха събрали достатъчно много хора, които да ми осигурят прикритие, и си проправих път към бара, сякаш сега влизам. Трябва да призная, че усещах пърхане на пеперуди в стомаха си. Да, приятели, чувствах притеснение.

Седнах на едно високо столче и зачаках реда си като всички останали. Реших да имитирам изненада, че я виждам, точно както направих миналата седмица, когато дойдох в този бар и не очаквах да я срещна. Дали да се престоря, че не помня името ѝ? Да се зачудя, а след това да щракна с пръсти и да кажа: „Мери… нали?“.