Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Сложи си ги.

Лили познаваше този модел — предпазни слушалки ЗМ Peltor ComTac с херметични уплътнения, които покриваха ушите.

Макар да изглеждаха като обикновени големи слушалки, каквито можеха да се намерят навсякъде, тези бяха нещо много повече.

Тези слушалки имаха външни елиминиращи шума микрофони няколко степени по-добри от онези, които се предлагаха в магазините. Използваха се от специалните части по цял свят, при това напълно основателно — можеха да елиминират целия шум около носещия ги, като по този начин му даваха почти свръхчовешки слух, като в същото време го предпазваха от оглушителни звуци като изстрели и експлозии, които иначе можеха да спукат тъпанчетата му.

Лили забеляза, че всички хора на Сфинкса са си сложили такива слушалки. И побърза да последва примера им.

— Удари я — каза Сфинкса.

Изведнъж хеликоптерът дрон се разклати, при което огромната камбана под него се разлюля…

… и нещо вътре в нея удари стената й.

Древната метална камбана издаде продължителен висок звук, който отекна могъщо над града като някакъв неземен звън.

Лили го чу като дигитализиран звук през слушалките.

Онова, което хората в Москва чуха подобна защита, беше трудно за описване.

Звукът беше едновременно прекрасен и ужасяващ, предизвикващ радост и болка. Миг на чист, но мимолетен екстаз.

И най-вече звънът беше повелителен, всепроникващ, неустоим.

Той се откъсна от мистериозната древна сфера и се разшири на невидими вълни над целия град.

Лили веднага видя последиците.

Боклукчийски камион под нея рязко зави от пътя и се вряза в една сграда.

Коли се блъскаха по околовръстния път. Автобусите по булевардите помитаха улични лампи, светофари и сергии.

Лили гледаше всичко това, обзета от безпомощен ужас.

Погледът й откри фигурите, пързалящи се по замръзналата Москва река.

Пред очите й всички те — всичките, абсолютно едновременно — се строполиха като кукли, чиито конци са били прерязани от невидима ножица.

Лили се съсредоточи върху една жена.

След като падна на леда, тя сякаш се спря объркана и се заоглежда около себе си, мъчейки се да разбере какво е станало.

Надигна се на четири крака в опит да се изправи, но поради някаква причина не успя и запълзя отчаяно по корем към брега.

След петнайсетина секунди напъване жената се отпусна на леда и остана да лежи неподвижна.

Някои от другите пързалящи се бяха направили същото и сега също лежаха неподвижно по очи.

Лили не можеше да определи дали са изгубили съзнание, или са мъртви.

Забеляза също и кучкарите покрай реката.

Те също бяха спрели насред крачка, а кучетата им завиха и заквичаха от болка, когато звукът на камбаната достигна до различно устроения им слух. Кучетата не се строполиха на земята.

— Мъртви ли са? — с равен тон попита тя Сфинкса.

— Не — отвърна той. — Все още не са. Изпаднали са в нещо като сън или кома. И не изпитват болка. Според древните текстове, когато изпадат в съня на сирените, преживяват момент на невероятен екстаз.

— Всички в града ли? — попита Лили.

Сфинкса кимна.

— В радиус от около петдесет километра по нашите преценки.

Градът под Лили вече беше напълно неподвижен.

Целият град.

Всяка кола, всеки автобус, всеки боклукчийски камион, всеки човек. Нищо не помръдваше.

Ревяха клаксони на коли, чиито шофьори бяха паднали върху воланите им. Автомобилни аларми виеха от множеството катастрофи.

Единственото движение беше на пушека, който продължаваше да бълва от комините.

— Някои от тях скоро ще умрат — добави Сфинкса. — Нищо не може да се направи. Пързалящите се на леда и шофьорите в колите почти сигурно ще умрат. Не от съня, а от студа или от жажда. Онези в леглата си ще са добре няколко дни или може би седмица, но също ще умрат от жажда или глад, ако сънят им продължи прекалено дълго. Именно затова исках да го направя сега — по това време на деня, в този ранен час, докато повечето жители са в леглата си. Те просто ще продължат да спят, но сънят им ще бъде кома, предизвикана от камбаната. Когато се събудят, ще се озоват в един нов свят.

Лили потръпна.

Не знаеше как точно да разбира думите му. Денят и без това беше изпълнен с прекалено много ужаси.

— Какъв свят?

Сфинкса се загледа към покорената Москва.

— Свят, управляван от мен.

Той се обърна към Лили и се усмихна ведро.

— Стига, скъпа. Не мисли за такива мрачни неща. Време е да изиграеш своята роля и да направиш онова, за което те доведох тук.