Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

— Камбаните на сирените… — промълви Хлоя.

Лицето на сестра Беатрис посърна.

Сфинкса поклати тъжно глава.

— О, Беатрис. Излъга ме.

— Не си играй с мен, Хардин. Прекалено стара съм за това — сряза го игуменката. — Получи онова, за което си дошъл. Носиш императорския пръстен на пръста си, а сега имаш и Камбаните на сирените. Успя. Спечели. Като момче беше нищожен тиран, а сега можеш да бъдеш истински. Остави ни. Иди при някоя от петте планини и изпълни Падането си. После иди в Лабиринта, седни си на трона и направи нас и всички останали по света свои слуги, както си искал открай време. Само ми спести шибаните си речи.

Сфинкса не отговори, а само впери поглед в дръзката старица. После каза тихо:

— Изгуби облога.

Каза го по такъв начин, че стомахът на Лили се сви на топка.

— Не съм тиран — добави Сфинкса. — В никакъв случай. Аз съм милостив човек. И за да ти го покажа, ще спестя на монахините ти цената на облога и ще им дам бърза смърт. Но не и на теб. Ти прие облога и затова ще платиш пълната цена.

Без никакво предупреждение Сфинкса изблъска майка Беатрис в съседния страничен параклис и нареди осмината вандали да бъдат пуснати и да им бъдат свалени ремъците около устите.

— Тя е изцяло ваша, мои гладни приятели.

Те се втурнаха в параклиса като кучета с потекли лиги. Сфинкса затръшна вратата след тях.

След секунда нечовешките, изпълнени с агония писъци на майка Беатрис изпълниха криптата, докато вандалите разкъсваха плътта й с ужасните си зъби и я изяждаха жива.

Лили стисна очи и се помъчи да не чува, но не успя.

След минута писъците на игуменката спряха и единствените звуци, идващи от параклиса, бяха хрущене на кости и мляскане.

Сфинкса удържа думата си спрямо останалите монахини. След няколко минути всички те бяха мъртви, застреляни безжалостно в главата.

Огромните камбани бяха извадени от криптата с мотокари.

Лили изгледа Сфинкса.

— Ти си чудовище.

— Млада госпожице, аз още не съм започнал — отвърна й той. — Хайде, да идем да опитаме една камбана.

След няколко часа Лили летеше с един от хеликоптерите високо над покрайнините на Москва, седнала в пилотската кабина до Сфинкса.

Огромната руска столица се простираше пред нея до хоризонта — колосален метрополис, дом на дванайсет милиона души.

Москва представляваше безразборна смесица от старо и ново, от красиво и грозно — източени стъклени небостъргачи, извисяващи се над груби жилищни блокове от съветската епоха; черни като въглен фабрики около аристократични квартали с варовикови постройки от деветнайсети век; оградени с високи стени манастири и прекрасни църкви до огромни обществени паркове, много от които със замръзнали езерца, използвани като пързалки.

И всичко това беше покрито с лед и сняг — сива завивка над града.

Облаци пара се издигаха от жилищни и промишлени комини — свидетелство за системите за отопление, необходими за издържането на руската зима.

През целия град минаваше широката ивица на Москва река, която беше напълно замръзнала и се виеше на широки завои.

Беше малко преди изгрев-слънце и руската столица вече се събуждаше.

Рехав поток автомобили пъплеше по околовръстните пътища. По булевардите ръмжаха автобуси. Ледоразбивачите, които щяха да прорежат канали в замръзналата река, още не бяха излезли, но скоро щяха да го направят.

Неколцина любители на зимните спортове бяха излезли с кънки на реката и изпълняваха изящни завъртания и обиколки. Ранобудни стопани на кучета разхождаха любимците си по пътеките покрай брега.

Боклукчийски камиони обикаляха улиците на жилищните квартали.

Изведнъж нещо се издигна над Новодевическия манастир и полетя бързо и направо нагоре в небето, сякаш дърпано от невидимо въже.

Огромен тежкотоварен хеликоптер „Чинук“ с два ротора и затъмнени прозорци.

Гърдите на Лили се свиха.

И преди беше виждала подобен хеликоптер. Преди няколко седмици в Лондон, когато рицарите на Златната осмица бяха накарали Джак да се разкрие, като окачиха червен двуетажен автобус за подобна машина над Темза.

Това беше дрон, управляван от рицарите на Златната осмица.

Под хеликоптера беше окачена мрежа, държаща една от огромните сферични камбани, които Лили беше видяла в криптата на манастира.

Загледан в спящия град и дрона, който вече се беше издигнал високо в небето, Сфинкса подаде на Лили защитни слушалки, каквито използваха агентите на специалните части.