Матю Райли - Четирите легендарни царства

Камуфлажната мрежа хвърляше доста плътна сянка върху всичко в кратера. Само онзи заблуден слънчев лъч бе успял да проникне. Нощем през мрежата не се виждаха звездите.

Но тя не пречеше на свежия въздух, заради който се губеше усещането за пещера.

Вагоните минаха по завой и Джак видя на вертикалната стена на кратера отсреща нещо друго.

От вертикалната каменна стена стърчаха преградите на огромен вертикален лабиринт. Пред него имаше широко езеро, пълно с жълтеникава, изпускаща изпарения течност.

— Какво е пък това ? — изпъшка Алби.

— Това, предполагам — отговори Джак, — е арената за следващото изпитание.

Защо ненавиждаме Хадес повече от всеки бог, ако не защото е така твърд и непреклонен?

ИМЕ: ЗАЙТАН ДЕСАКС

ВЪЗРАСТ: 22

ШАНС ЗА ПОБЕДА: 4

ПРЕДСТАВЯ:

ПРЕДСТАВЯ: ДОЛНИЯ СВЯТ

ПРОФИЛ:

Втори син на цар Хадес.

Талантлив боец, воин и историк. Ще бъде там до края.

Класиран 4-ти от 16 като шанс да победи.

ОТ ПОКРОВИТЕЛЯ МУ:

„Зайтан е едновременно мой син и мой боец. Изучавал е всички предишни Игри. Има таланта, уменията и жестокостта, нужни, за да победи. Когато победи, името му ще отеква през вековете.“

Джак застана на нисък каменен мост пред умопомрачителния вертикален лабиринт.

Все още беше бос.

Скай Монстър носеше номер 48 — прекалено големи за него. Обувките на Е също бяха огромни.

Босите му ходила бяха само на сантиметри над широкото езеро.

По миризмата и парите, които се издигаха над повърхността, съдеше, че езерото се подхранва от някакъв серен термален извор.

Вълничките плискаха каменния мост и оставяха след себе си жълта утайка. Изглеждаше неприятно и горещо, а парите имаха токсична, като че ли канцерогенна миризма.

„Не падай в това“, каза си Джак.

Макар да стоеше пред заплетения стенен лабиринт, Джак беше с гръб към него. Гледаше в противоположната посока.

След като направи няколко крачки напред по моста към сернистото езеро, вече можеше да види на дневна светлина планинския палат на Хадес в цялото му величие.

Наистина беше в центъра на огромен кръгъл кратер от метеор и наред с различните замъци и крепости, които бе видял преди, сега забеляза и подобна на обсерватория постройка, високо от същата страна.

Погледът му се плъзна надолу и спря на влака със заложниците. Релсите, по които се движеше, минаваха по равна окръжност в долната част на стръмното възвишение, под ложата, в която беше настанена публиката. Сега, на дневна светлина, дори успя да види самия връх на възвишението.

Горе имаше сложно, подобно на купол съоръжение, от което, подобно на паяжина, се простираше камуфлажната мрежа, закриваща целия кратер.

— Владенията на Хадес — промърмори Джак.

Мислите му бяха прекъснати от мосю Вахерон, чийто глас се разнесе през микрофона:

— Господа и дами, добре дошли на Четвъртото изпитание! Известният вертикален лабиринт. В него ще влязат десетима бойци, но имаме само един изход. След като бъде използван от седем бойци, изходът ще бъде затворен и заключен. Както виждате, в лабиринта има две златни сфери. Бойците, които излязат от лабиринта със сферите, ще получат обичайните награди.

Джак погледна лабиринта.

Беше изграден във вертикална плоча, захваната за заоблената стена на кратера. Беше висок около двайсет нормални етажа и представляваше объркваща плетеница от хоризонтални пътеки и вертикални шахти, всичките под прав ъгъл.

Докато оглеждаше чудовищно сложния лабиринт, Джак видя двете златни сфери оставени на различни хоризонтални нива, без изход — намираха се от двете страни на централната ос на съоръжението.

Джак опита да огледа всички нива на лабиринта.

При това забеляза, че не всички хоризонтални части са от дебел камък.

Някои бяха по-тънки и като че ли бяха окачени на панти.

„Капани на пода“, помисли си.

Две гигантски водни колела се въртяха в двата края на огромния лабиринт и издигаха нагоре жълта течност от езерото в големи метални кофи.

Всяка кофа вероятно съдържаше хиляда литра, прецени Джак, и изсипваше съдържанието си в лабиринта. Гравитацията и механизъм, който отваряше капаците в хоризонталните плочи, вършеха останалото — съдържанието на кофите периодично се изливаше в проходите на лабиринта, за да изпрати невнимателните на смърт.