Матю Райли - Четирите легендарни царства

— Познаваш ли някой от другите бойци? — попита Джак.

Плашилото отново го изгледа подозрително, преценяващо. Джак реши, че е внимателен човек, който не обича изненади.

Накрая Плашилото отговори:

— Едрият афроамериканец ей там, с татуировките по ръцете, е подофицер Дешон Мънро. Морски „тюлен“. Обучен убиец, корав тип. Наричат го Финализатора, защото това му е работата — да довежда нещата докрай. Само него познавам тук.

Джак кимна.

— Добре. Ако Астро гарантира за теб, с мен нямаш проблеми. Мога да му доверя живота си и живота на дъщеря си.

— Ще ми простиш, но ще се въздържа от оценка известно време — каза Плашилото. — Тук, в този момент, нямам доверие на никого.

— Разбирам. — Джак кимна. — Един въпрос обаче. Как изглеждаше онова крайбрежие? Недалеч от пистата, на която сте кацнали?

Плашилото сви рамене.

— Просто гол пустинен бряг. Никакви дървета, нищо живо. Тропическа синя вода, обаче с червеникавооранжево по края. Предвид краткия полет от Кандахар реших, че е някъде на Арабско море, но честно казано, би могло да е навсякъде в региона — Йемен, Оман, Иран, дори Индия.

— В Индия сме — каза Джак. — Знам го.

— Индия? — изсъска Майка. — Мразя шибаната Индия.

— Защо? — попита Джак.

— Защото Индия е дала на света йогата и сега, когато вляза в кафенето да си изпия сутрешното кафе, вътре е пълно с млади сноби с впити трика, които си мислят, че живеят в някаква по-висша небесна равнина, а са всъщност най-обикновени задници, които сляпо следват откачена мода.

Джак си позволи да се усмихне.

Плашилото го погледна сериозно.

— Капитан Уест…

— Джак, моля.

— Капитан Уест. Виждал съм странни неща през живота си. Например с Астро и Майка веднъж оцеляхме при една много необикновена мисия в тайна база, наречена Адския остров. Никога обаче не съм бил на място, което нарича себе си Долен свят, което се управлява от тип, който нарича себе си Хадес, и на което се бия на живот и смърт с типове с бичи и лъвски маски. Моят въпрос е: какво да направим, за да се измъкнем оттук живи?

Джак го изгледа продължително и отговори:

— Не знам. Наистина не знам.

Малко след това в неземната тъмнина около клетките със заложниците всички бойци се унесоха в сън.

След умората от първите три изпитания — минотаврите в килиите, водната яма и кулата — всички спяха непробудно.

Всички, с изключение на Джак. Той не можеше да спи.

Облегнат на решетките на клетката, той се взираше в тъмния Долен свят, към кулата и бездната на Третото изпитание.

Това място го озадачаваше. Долен свят. Пещера ли беше? Приличаше на огромна пещера, но усещането беше различно. Въздухът беше твърде свеж. Обаче не се виждаше и небе — отгоре имаше само мастиленочерна тъмнина. Никакви звезди, никаква луна.

Все още беше буден, когато късно през нощта майор Бригам се върна от банкета и влезе в клетката си. Посрещнаха го неговите хора, но скоро всичко притихна.

Джак остана буден. Мислеше. След това умората натежа, очите му започнаха да се затварят, той задряма…

Събуди го някакво шумолене.

Фигура с роба с качулка мина покрай клетката с бърза и лека походка.

Джак не помръдна. Нямаше представа колко е спал и колко е часът.

Проследи фигурата с очи, без да показва, че е буден. Тя спря пред клетка през няколко клетки от Джак, прошепна нещо на някого вътре и изчезна също толкова бързо, както се бе появила.

Джак я проследи с очи.

„Какво става?“

Поклати глава — не беше сигурен дали сънува, или е буден. Умореният му мозък опита да намери някакво обяснение, но не беше в състояние да стигне много далеч, защото най-накрая умората и стресът от предния ден го връхлетяха и той потъна в безпаметен сън.

Събуди го рязък тласък и дрънчене на метал.

Влакът със заложниците се задвижи бавно по релсите.

Изведнъж в килията на Джак нахлу слънчева светлина и когато се отдалечиха от кулите на Третото изпитание, той видя околността за първи път на дневна светлина.

Алби, Скай Монстър и Е-147 се събудиха от същия тласък и застанаха до Джак край решетката.

В далечината видяха огромна каменна стена, вертикална и леко извита.

— Като че ли сме в кратер от метеор… — каза Алби.

Джак все още не можеше да види цялото, подобно на планина творение, в което беше подвижната им клетка, но сега си даде сметка защо преди не беше наясно дали този Долен свят е в голяма пещера, или не.

Когато погледна нагоре, през решетките на клетката, видя маскировъчна мрежа, която се простираше от място високо над тях до извития горен ръб на каменната стена отсреща.