Матю Райли - Четирите легендарни царства

Предпочиташе да яде хамбургери с Джак всеки ден от седмицата.

В този момент се разнесе музика и шутът джудже изскочи на сцената, придружен от минотавър. Маскиран като дявол, започна да прави физиономии и да танцува весело.

Аристократичните особи се разсмяха.

— Ах… Мефистофел… — въздъхна някой недалеч от Лили.

Тя огледа шута по-добре и гледката я изплаши.

Кожата на лицето му беше червена, но не от грим. Червеното беше татуирано . И две триъгълни кости бяха имплантирани под кожата на челото, за да създават много реалистична представа за рога. Най-плашещи от всичко обаче бяха зъбите на малкия човек — изпилени като остри триъгълници.

Това не беше детски клоун. Всичко у Мефистофел беше жестоко, противно, дори демонично.

Червеният шут започна да боде и мушка минотавъра с малък червен тризъбец.

Бодваше го бързо и правеше салто между краката му, докато той се обърне, после го бодваше пак.

Цялата сцена беше пародийна версия на борба с бикове. В един момент минотавърът се спусна след шута, но той отстъпи крачка встрани, като размаха във въздуха въображаема мантия на тореадор.

Публиката се смееше и ръкопляскаше.

След това шутът извади от колана си странно оръжие — дървена дръжка, от която на къси вериги висяха тежки месингови топки.

— Това е кистен — прошепна Йоланте на Лили. — Старинно оръжие, което се овладява много трудно.

С ловко движение на китката Мефистофел размаха кистена, при което двете топки се завъртяха толкова бързо, че престанаха да се виждат.

После, с леко дръпване, изведнъж полетяха напред и се забиха в слепоочията на минотавъра, при което шлемът му кошмарно хлътна навътре.

Получовекът с бича маска замръзна. Под пукнатия шлем започна да се стича кръв, но той остана изправен.

Лили остана като ударена от гръм.

До нея Йоланте продължаваше да яде ордьовъра си. Извади парченце маруля измежду зъбите си.

Публиката изпъшка, после заръкопляска с възхищение.

Погледът на Лили срещна очите на малкия червен шут и видя в тях възторг и злост.

Докато измерваше Лили с поглед, шутът ритна все още изправения минотавър зад гърба си.

Минотавърът се строполи на сцената с глухо тупване. Беше мъртъв. Шутът се поклони театрално на публиката.

Тя заръкопляска ентусиазирано.

— Наистина съм в ада — прошепна Лили.

Докато Лили вечеряше сред лукс и разкош, Джак, Алби и Скай Монстър седяха заедно в студената желязна клетка и се хранеха от метални купички.

Макар че купичките бяха съвсем прости, храната беше доста добра — паста, ориз, пиле. Храна за мъже, които се нуждаят от много енергия.

До Джак се гушеха двете кучета, големият лабрадор Аш и малкият пудел Рокси.

Пред всички тях — със свален бичи шлем и превързан ранен крак — беше минотавърът, когото Джак бе спасил в края на Третото изпитание.

Докато гледаше косматия получовек и широкото му чело, сплеснатия нос и срасналите вежди, Джак се замисли за думите на Йоланте, че минотаврите били чистокръвни неандерталци.

Археолозите и антрополозите някога бяха смятали, че homo sapiens — съвременният човек — е изтребил по-дребните на ръст неандерталци.

По-нови теории обаче твърдяха, че неандерталската популация не е била унищожена, просто е намаляла и в някои региони се е смесила с homo sapiens. Тоест, че е напълно възможно по-ниският, по-прегърбен и малко по-космат колега в офиса ти да има някакъв процент неандерталска кръв във вените си. Освен това никой не подлагаше на съмнение възможността общност от неандерталци да е оцеляла в някоя древна отдалечена местност.

Освен това, поради прегърбената стойка и издадената челюст, интелигентността на неандерталския човек никога не е била оценявана високо. Смятало се, че можел да прави груби оръжия и постройки, да брои до десет и да говори — и толкова.

Кучетата на Джак реагираха посвоему на косматия получовек.

Аш, невъзмутима както винаги, просто не му обръщаше внимание. Рокси, също както обикновено, влезе в ролята на куче пазач — гледаше минотавъра подозрително и ръмжеше.

— На. — Джак подаде купата си с паста на получовека. — Хапни.

Косматият боязливо взе купата.

— Можеш ли да говориш? — попита го Джак.

Косматият кимна.

— Малко.

— Как се казваш?

Минотавърът посочи една татуировка на лявото си рамо: Е-147. Джак си спомни, че минотавърът, който го бе нападнал в килията му, имаше подобна татуировка на рамото.

— Аз… Минотавър Е-147 — добави неандерталецът.