Матю Райли - Четирите легендарни царства

Беше капак!

Докато двамата пропадаха, Астро се хвърли напред и сграбчи китката на Томахавката.

Индиецът нямаше този късмет. Падна чак долу и разплиска смърдящата вода.

Джак и Алби също се натъкнаха на по-опасни противници.

Когато стигнаха четвъртото ниво, пред тях се появи мургавият партньор на „тюлена“ Дешон Мънро, оставен назад от шефа му.

Мургавият се хвърли към Джак с нож, но Джак се дръпна, сграбчи китката му и го тръшна с хватка от джудо върху перваза…

… при което установи, че отдолу няма солиден под, а капак. В момента, в който се удари в него, мургавият пропадна надолу и просто изчезна.

Лили, която наблюдаваше всичко това от кралската ложа, видя как „тюленът“ пропада през пода.

Поради коварния механизъм на лабиринта всички капаци под този, през който пропадаше някой, се отваряха едновременно. „Тюленът“ падна в отровното езеро и потъна с болезнен вик.

— О, боже! — изпъшка Лили.

Гледан от кралската ложа, лабиринтът кипеше от движение.

При десетима бойци, всеки от които придружен — поне в началото — от по двама партньори, имаше поне тридесет души, които се катереха, скачаха, търсеха и се лутаха из вертикалния лабиринт.

На Лили ѝ приличаше на мравуняк — заплетена мрежа от хоризонтални и вертикални проходи, по които се движеха хора.

Тогава видя водещите бойци — двамата, които бяха оставили придружителите си на моста, за да забавят останалите — да достигат задънените коридори, в които бяха сферите в горния край на лабиринта.

Първият беше единият от двамата бразилци на Йоланте.

Казваше се Маурисио Коразон и бе служил в специалната част на бразилската армия, известна като Comando de Operações Especiais. След като заедно с петима други войници беше признат за виновен в групово изнасилване на хубава млада секретарка в базата им, беше уволнен позорно и осъден на двайсет години затвор.

След година в мръсен зандан в Сао Паоло местният архиепископ предложи на него и петимата му другари свобода срещу участие в свещена мисия — Големите игри.

След като се бе изкачил по лявата страна на лабиринта, Коразон достигна петнайсетото ниво, на което беше едната от златните сфери.

Пред блещукащата сфера стоеше гигантът с лъвска маска Хаос. Държеше зловещ на вид ятаган.

Коразон присви очи. Умееше да се бие. Както всички оператори от специални части на страната му, той владееше бразилското смъртоносно бойно изкуство капоейра. Не би било проблем да свали този тип с глупавата му маска.

Коразон извади ножа си.

От кралската ложа Йоланте, до Лили, наблюдаваше случващото се съсредоточено.

Кардинал Рикардо Мендоса до нея също.

— Сега ще разберем дали твоите бразилски психопати струват нещо — каза Йоланте.

— Струват повече от „нещо“ — отвърна Мендоса.

Коразон нападна Хаос с поредица светкавични движения с ножа.

Хаос парира всичките му удари — с лекота — после финтира, преряза му гърлото с ятагана си и почти го обезглави.

След това воинът с лъвска глава бутна мъртвия бразилец от перваза и безжизненото тяло полетя петнайсет нива надолу и падна с плисък в езерото.

Йоланте се обърна към кардинала и повдигна вежди.

Мендоса преглътна и можа да каже само:

— О…

В лявата половина на лабиринта, в която беше втората златна сфера, се развиваше друг конфликт.

Младият мъж с алените цветове на цар Хадес се качи там и завари белия лъв, Страх, който охраняваше другата златна сфера с извит ятаган в ръка.

Аристократичните гости наблюдаваха съсредоточено.

Лили чу някой да шепне: „Това е Зайтан, вторият му син…“.

Лили видя, че самият Хадес следи случващото се с голямо внимание.

Видя и Дион — първородния син на Хадес и престолонаследник — да следи събитията с огромен интерес.

Зайтан извади къс меч и се втренчи в Страх.

Започнаха схватката.

Противниците сега като че ли бяха по-равностойни.

Страх беше по-висок, но пък Зайтан се движеше по-бързо и вместо да се противопоставя на воина с лъвска маска със сила, предпочиташе да финтира, да отстъпва, да го кара да го преследва.

Докато следеше схватката, Лили се намръщи.

Нещо не беше наред. Имаше нещо странно. Оставаше с впечатлението, че Страх не се бие както трябва. Определено не както Хаос се беше бил с бразилския командос. Миг след това, когато Страх замахна вяло с ятагана си, Зайтан се шмугна под ръката му, грабна сферата и се спусна с нея на долното ниво по предния ръб на перваза.