Матю Райли - Четирите легендарни царства

Беше с лицето надолу.

С босия си десен крак Джак обърна трупа.

Лицето на мъртвия се вторачи в него. Очните ябълки бяха премазани.

Джак се наведе над трупа и го огледа.

Индийският командос беше умрял така внезапно, че дори не беше изпуснал ножа с бокс на дръжката.

Джак огледа тялото за още рани.

— Ето това ще е от полза — промърмори под нос и извади подобно на пистолет устройство от колана на мъртвия.

Както много други специални части по света, индийските командоси също често участваха в учения с американските си колеги, за да се учат от тях. Едно от оръжията, прекопирани от индийците, специфично за американската морска пехота и уникално в света, беше Armalite MH-12 Maghook.

Магхукът е вид пистолет, който изстрелва с газов заряд въже с кука за захващане, която може да се захваща дори за отвесни железни повърхности благодарение на мощен магнит. Поради сложната система за изстрелване и размотаване на кордата това оръжие е трудно да се възпроизведе, но индийците бяха опитали.

Индийската версия на „Магхук“ се произвеждаше от специалното производствено предприятие ARDE, така че я наричаха ARDE-7. Разбира се, това бе доста груб вариант, но беше компактен и вършеше работа.

„А и този нещастник вече няма да се нуждае от това нещо“, помисли си Джак, когато взе устройството от мъртвия.

Наведен над трупа на индиеца, Джак не видя малката червена фигура, която бавно и безшумно увисна от горното ниво зад гърба му.

Мефистофел се движеше като дебнеща маймуна, увиснал на една ръка, стиснал оръжието си в другата.

В аристократичната ложа зрителите затаиха едновременно дъх, когато видяха как Мефистофел се спуска зад нищо неподозиращия Джак.

Лили се наведе напред и отвори уста, за да извика предупредително.

— А-а-а-а — обади се Хадес до нея. — Нито дума. Не може да помагаме на бойците.

Лили прехапа устна. Чувстваше се напълно безпомощна.

Мефистофел скочи безшумно зад гърба на Джак.

Останалите гости в ложата — включително една възрастна дама до нея — отпиваха шампанско от кристални чаши и наблюдаваха съсредоточено сцената.

Лили хвърли бърз поглед на възрастната дама, после към Джак и Хадес… а после съвсем неволно бутна ръката на дамата, така че чашата с шампанско полетя през парапета на ложата.

— О, ужасно съжалявам! — извини се Лили.

След секунда кристалната чаша се пръсна в камъните долу на десетки парчета. Звукът отекна като изстрел.

Джак тъкмо бе мушнал оръжието на индиеца в колана си и се канеше да се изправи, когато чу как чашата пада от другата страна на езерото и се обърна — и видя причудливата фигура на Мефистофел, червена и убийствена, застанала точно зад него.

— Какво, по дяволите…? — изпъшка той, когато Мефистофел завъртя двете топки като камшик.

Джак се дръпна и месинговите кълба изчаткаха едно в друго там, където преди миг беше главата му.

След това шутът нападна Джак и той можеше единствено да отбива ударите му.

Малкият демон замахна пак с топките, Джак се дръпна и те се удариха в стената, като оставиха дълбоки вдлъбнатини.

Мефистофел замаха с дългите си нокти и одра Джак по бузата.

Джак вдигна ножа, а шутът отново размаха кистена. Една от тежките топки удари ножа на Джак, изби го от ръката му и го запрати в езерото долу.

В същия момент Джак успя да удари шута и да го бутне към близката шахта… обаче дребното същество залепи някакво пневматично устройство за катерене на стената и се задържа за него.

След миг Мефистофел отново беше пред Джак и размахваше топките пред лицето му. Успя да го удари с едната отстрани по главата и Джак се свлече на колене.

Погледът му се замъгли. След миг щеше да загуби съзнание. Искаше му се да се изтъркаля по перваза, да увисне и да се спусне на долното ниво, но мускулите му не му се подчиняваха.

С крайчеца на окото си видя дребния червен демон да застава над него и да вдига оръжието си, за да го довърши.

Фрас.

Алби удари Мефистофел по тила с бокса върху дръжката на ножа на индиеца.

Мефистофел падна в безсъзнание.

Алби клекна до Джак и започна да го свестява с шамари.

— Джак! Не припадай! Дръж се!

Джак тръсна глава и се надигна на лакът.

Погледна Алби — Рокси беше мушната под якето му — после проснатия шут, после пак Алби.

— Благодаря.

Джак се вгледа в Мефистофел — в татуираното в червено лице, в подкожните рогове, в изпилените зъби.

— Какво е това!

Мефистофел изпъшка.

— Не знам, но определено не искам да съм наблизо, когато се събуди — каза Алби. — Да продължаваме нагоре.