Матю Райли - Четирите легендарни царства

На косматото рамо на получовека имаше татуировка: N-016.

Джак се вторачи в мъртвия си нападател.

— Какво, по дяволите, си ти, и къде, по дяволите, съм аз? — попита на глас.

Косматият получовек изведнъж скочи от пода, грабна ножа и с рев се хвърли към Джак.

Боже!

Но сега нападателят беше по-слаб, по-бавен, действаше нервно, дори трескаво. Джак измъкна ножа от ръката му, плъзна се зад него, стисна с една ръка шията му и му счупи врата.

Този път нещото умря завинаги.

— Проклет да съм! — изпъшка Джак и пое въздух.

По навик посегна да приглади косата си назад и пак усети четината на темето си. Някой наистина беше обръснал главата му, докато е бил в безсъзнание.

Нямаше никакво оръжие и претърси мъртвия минотавър. Единственото, с което разполагаше получовекът, беше ножът, така че Джак го прибра. Свали военните обувки на трупа и ги обу. Бяха му твърде големи, но с тях щеше да е по-добре, отколкото бос.

Сви рамене, взе шлема и излезе от килията на светло.

В килия като неговата — и не беше далече — с лице към стоманената врата чакаше изправен друг мъж.

Беше висок, с набола рижа брада и закоравял от битки поглед. За разлика от Джак, той сякаш беше дошъл подготвен.

Беше с бойна екипировка на агент на британските специални части САС: кубинки, брезентови панталони, бронирана жилетка, каска. В едната си ръка стискаше боен нож KA-BAR с назъбено острие.

Старата ръждясала врата се отвори със скърцане. Вътре нахлу светлина, а с нея и друг минотавър.

С три срязвания с ножа — сухожилията на коленете и едно окончателно, през гърлото, човекът от САС ликвидира маскирания убиец.

За разлика от Джак, не си направи труда да огледа трупа на нападателя си.

Просто прекрачи трупа, излезе от килията и спокойно избърса острието на ножа в крачола си.

В третата килия чакаше напрегнато американски морски пехотинец. Със скърцане на ръждиви панти вратата се отвори и в килията нахълта трети минотавър.

Също като командоса от САС, морският пехотинец беше подготвен. Беше с пустинна униформа, с каска на главата и телескопична полицейска палка в ръка. Все пак обаче не беше напълно готов — макар и да очакваше нападение, не беше очаквал при него да нахълта побеснял получовек, маскиран като минотавър и размахващ нож.

За разлика от непохватните действия на Джак, морският пехотинец приключи бързо, макар скоростта му да не можеше да се сравнява с безмилостно светкавичната реакция на британеца.

Схватката приключи със забит в гръдната кост на минотавъра нож.

Морският пехотинец огледа трупа на поваления нападател и бичия шлем, обърна внимание на съвременната изработка, прецени и получовешките черти отдолу.

След това си сложи огледалните очила и излезе от килията в светлината.

Джак излезе от килията и се озова на място, което би могъл да определи единствено като гладиаторска арена.

По хладния неподвижен въздух можеше да се съди, че не е на открито, а в голяма пещера или нещо подобно.

Арената беше широка и кръгла, изградена в римски стил, с покрит с пясък и трици под, и бе осветена от модерни прожектори. Също като минотавъра, който току-що бе победил, представляваше странна смесица от много старо и много модерно.

Вратата на килията му, вкопана в каменната стена на арената, остана отворена зад гърба му.

По протежение на извитата стена имаше още петнайсет подобни врати и пред тях, точно като Джак, стояха петнайсет други мъже.

Тринайсет от тях бяха със съвременни военни бойни униформи — каски и дрехи в различни маскировъчни цветове, за бой в пустинни условия, в джунглата, за нощни операции. Повечето бяха бели, но имаше и няколко чернокожи и двама азиатци. Всички държаха ножове, къси мечове или полицейски палки — нямаше пистолети или други огнестрелни оръжия. Тези, които нямаха каски, бяха с бръснати глави.

Пред две от килиите стояха минотаври.

Стояха вдървено, леко приведени, а от ножовете, които стискаха в косматите си ръце, капеше кръв.

Шестнайсетият беше Джак — абсолютно неподготвен, по джинси и тениска, с обутите преди малко прекалено големи му кубинки. Титановата му лява китка стърчеше от ръкава и блестеше на изкуствената светлина. Лицето му беше покрито с пот, прах и кръв. Държеше бичия шлем и ножа в ръцете си.

Огледа двамата минотаври, застанали вдървено пред две от килиите.