Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Робин спря и изключи двигателя, като оглеждаше плътната гора между пътеката и Чизъл Хаус. Може да не бяха виждани, но пак си оставаха нарушители в чужд имот. Ала тревогата й, че можеха да бъдат открити, бледнееше пред много реалния страх от онова, което лежеше под гъсталака от коприва на дъното на тъмната падина край Стеда Котидж, тъй че тя се върна към темата, която бе използвала за разсейване през целия следобед.

– Казах ти, мисли – отговори й Страйк за енти път. Мисли за хапчетата лахесис. Тъкмо ти забеляза, че крият някакво значение. Мисли за странните постъпки на Чизъл: как е дразнил Аамир пред всички, като е казал, че Лахесис „отмерва отредения на всеки човек живот“, как е споменал пред теб, че „един по един се препъват“.

– Мислих за тези неща, но все така не виждам как...

– Хелият и гумената тръба са влезли в къщата, скрити в кашон за шампанско. Някой е бил наясно, че той няма да го пие, защото е алергичен. Запитай се как Флик е знаела, че Джими има основание да иска пари от Чизъл. Припомни си караницата на Флик със съквартирантката й Лора...

– Това пък какво общо би могло да има?

– Мисли! – с вбесяваща настойчивост нареди Страйк. – Не са открити следи от амитриптилин в празната кутия от портокалов сок в кофата за боклук. Припомни си колко обсебена е била Кинвара от местонахождението на Чизъл във всеки даден момент. Отгатни какво ще ми каже малката Франческа от галерията на Дръмънд, ако изобщо някога се свържа с нея по телефона. Помисли за онова обаждане в депутатския офис на Чизъл как хората „се попикават, като умират“. Не че носи значение само по себе си, но като се задълбаеш, е твърде насочващо.

– Занасяш ме – изрече невярващо Робин. – И твоята идея обединява всичко това в логическа схема?

– Да – отвърна самодоволно Страйк. – А също обяснява как Уин и Аамир са знаели, че във Външното министерство съществуват снимки вероятно на бесилките на Джако Кент в процес на използване, след като Аамир вече от месеци не е работел там, а Уин, доколкото знаем, изобщо не е стъпвал в...

Телефонът на Страйк иззвъня. Той погледна екрана.

– Изи ми връща обаждането. Ще изляза да говоря отвън, пуши ми се.

Той слезе от колата. Робин го чу да казва „Здравей“, преди да затръшне вратата. Седеше и го чакаше, а умът й не спираше да работи. Или Страйк бе имал прилив на активна мозъчна вълна, или си фантазираше, а тя бе по-склонна да вярва във второто, дотолкова несвързани бяха отделните данни, които бе цитирал.

Пет минути по-късно Страйк се върна на седалката до шофьорската.

– Клиентката ни е недоволна – докладва той, като отново тръшна вратата. – Очаквала е от Теган да ни каже как Кинвара се е изнизала през онази нощ, за да убие Чизъл, не да потвърждава алибито й и да дрънка за проклетите бесилки.

– Изи призна ли за тях?

– Нямаше особен избор. Но не й хареса. Много настойчиво ми заяви, че по онова време били легални. Поставих й въпроса как баща й е измамил Джими и Били, като не им е дал дължимите пари, и ти се оказа права. Имало две готови за продан бесилки, когато Джако Кент умрял, и никой не се погрижил да съобщи на синовете му. Това го призна с още по-голямо неудоволствие.

– Според теб тя дали се тревожи, че те могат да предявят иск към наследството на Чизъл?

– Не мисля, че ще е добре за репутацията на Джими в средите, в които се движи, да приеме пари, спечелени от обесването на хора в Третия свят – отвърна Страйк, – но пък знае ли човек?

По пътя зад тях се чу шум от кола и Страйк протегна шия с надежда.

– Помислих, че може да е Баркли – каза и погледна часовника си. – Току-виж е пропуснал отбивката.

– Корморан – заговори Робин, която се интересуваше далеч по-малко от настроението на Изи и местонахождението на Баркли, отколкото от теорията, която Страйк се въздържаше да сподели с нея, – ти сериозно ли имаш идея, обясняваща всичко, което току-що ми каза?

– Да – отговори Страйк и почеса брадичката си. – Имам. Бедата е, че ни приближава към извършителя, но проклет да съм, изобщо не виждам мотива, освен ако не е сторено от сляпа омраза. Само че въобще не изглежда като невъздържана емоционална проява. Това не ти е чук по главата. Било е добре планирана екзекуция.

– Какво стана с принципа „средствата преди мотива“?

– Именно върху средствата се концентрирах, така стигнах дотук.

– Няма ли поне да ми кажеш дали е „той“, или „тя“?

– Никой добър ментор не би те лишил от удовлетворението сама да стигнеш до отговора. Останаха ли бисквити?