Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

– Нищо чудно, че той какво? – тихо попита Страйк.

– Че ме обвини как го задушавам и контролирам... Разбира се, това обяснява всичко... А бяхме толкова близки... Вие няма да разберете, трудно е да се обясни... но беше невероятно колко бързо станахме... като семейство. Понякога възниква мигновен афинитет, връзка, която с други хора установяваш години наред... Но през последните седмици всичко се промени, почувствах го... Започна се, когато Чизъл го подиграл пред всички... Аамир се отчужди, сякаш изгуби доверие в мен... Как не ми хрумна... Господи, трябваше да се досетя... Непременно го намерете, непременно...

Може би, помисли си Страйк, изгарящото я чувство на потребност бе сексуално по своя произход и може би на някакво подсъзнателно ниво то наистина бе обусловено от възхищение пред младежката мъжественост на Аамир. Но докато Рианон Уин ги наблюдаваше от евтината си позлатена рамка с усмивка, която не достигаше до тревожно разширените й очи, с проблясващи шини върху зъбите, на Страйк му се стори по-вероятно Дела да е жена, обсебена от онова, което напълно липсваше у Шарлот: пламенно майчинско чувство, примесено в случая на Дела с безутешна скръб.

– И това също – прошепна тя. – И това! Какво само не съсипа?

– Говорите за...

– За съпруга ми – изрече Дела напълно вцепенена. – За кого друг? Фондацията ми... нашата фондация... но вие знаете за това, разбира се. Тъкмо вие казахте на Чизъл за липсващите двайсет и пет хиляди, нали така? А и всички онези глупави лъжи, които Герайнт сипеше пред хората. Неизпълними обещания за Дейвид Бекъм, Мо Фара...

– Съдружничката ми откри това.

– Никой няма да ми повярва – пробъбри разсеяно Дела, – но аз не знаех, изобщо нямах представа. Пропуснах последните четири заседания на борда, тъй като се подготвях за параолимпиадата. Герайнт ми каза истината едва след като Чизъл го заплашил с изобличаване в пресата. Дори тогава продължаваше да твърди, че било грешка на счетоводителя, но ми се закле, че другите неща не били верни. Закле се в гроба на майка си.

Тя взе да върти венчалната халка на пръста си, очевидно потънала в мисли.

– Предполагам, че противната ви съдружничка се е добрала и до Елспет Лейси-Къртис?

– Боя се, че да – излъга Страйк, преценил, че си струва да е хазартен. – Герайнт и това ли отрече?

– Чувстваше се ужасно, че може да е казал нещо, с което да притесни момичетата, но се закле, че нямало нищо друго, никакво докосване, само няколко дръзки шеги. Но при днешния климат човек трябва много строго да си мери думите и да обмисля как се шегува с петнайсетгодишни момичета! – изрече гневно Дела.

Страйк се пресегна и хвана чашата с вино на Дела, която отново заплашваше да се преобърне.

– Какво правите?

– Премествам чашата ви на масата – отвърна Страйк.

– О, благодаря – промълви Дела. Като направи видимо усилие да се овладее, тя продължи: – Герайнт представляваше мен на това събитие и както винаги пресата ще го изкара моя вина. Защото при окончателния анализ престъпленията на мъжете винаги произтичат от нас, не е ли така, господин Страйк? В крайна сметка отговорността винаги е на плещите на жената, която трябва да е спряла това или да се е намесила с действия, която е била задължена да знае. Вашите простъпки са наши. Защото на жената е отредена ролята да бди над семейството и няма нищо по-долно на този свят от лоша майка.

Като дишаше тежко, тя притисна треперещи пръсти до слепоочията си. Отвъд дантелените пердета тъмносин воал настъпваше към пламтящото червено на залеза и стаята притъмня, а чертите на Рианон Уин постепенно избледняваха. Скоро щеше да се вижда само усмивката й, откроявана от грозните шини.

– Подайте ми виното, моля.

Страйк го направи. Дела изпи повечето наведнъж и като продължаваше да стиска чашата, изрече горчиво:

– Много хора са готови да си мислят какви ли не странни неща за сляпа жена. Разбира се, беше по-зле, като бях млада. Постоянно го имаше нездравия интерес към личния ми живот. Първата мисъл на някои мъже бе как се справям в интимна обстановка. Вероятно и вие сте го изпитали, след като сте с един крак?

Страйк установи, че не му е станало неприятно, задето Дела така открито спомена недъга му.

– Да, вкусих от това – призна той. – С един мой стар съученик. Не го бях виждал от години. За пръв път се връщах в Корнуол, след като пострадах при експлозията. След пет халби бира той ме попита в кой момент предупреждавам жените, че заедно с панталоните ще сваля и единия си крак. Сметна го за много забавно.