Робърт Галбрейт - Смъртоносно бяло

Дела намери позицията си за сядане, като допря задната част на краката си до креслото и се отпусна на него, после обърна лице към Страйк, който остави подноса на масата.

– Бихте ли сложили чашата ми тук, на десния подръчник? – помоли тя, като го потупа и той го стори, а светлият лабрадор се настани до креслото на Дела и го погледна с добри сънени очи.

Страйк също седна под звука на извисяващите се и притихващи цигулки. От килима до мебелите, които изглеждаха изработени някъде през седемдесетте години, всичко бе в различни нюанси на кафяво. Половината от една стена бе заета от вградени рафтове, съдържащи около хиляда компактдиска. На маса в дъното на стаята имаше купчина текстове с Брайлово писмо. Голяма снимка в рамка на момиче тийнейджърка бе поставена върху лавицата над камината. На Страйк му хрумна, че майката не можеше да ги позволи горчиво-сладката утеха да поглежда всеки ден Рианон Уин, и се усети изпълнен с неловко състрадание.

– Хубави цветя – коментира.

– Да, имах рожден ден преди няколко дни – отвърна Дела.

– А, желая ви всичко най-добро тогава.

– От запада ли сте?

– Отчасти. От Корнуол.

– Долавям го в гласните ви – посочи Дела.

Тя изчака, докато той си наля кафе. Когато потракването и шумът от струята секнаха, заговори:

– Както ви казах по телефона, много съм разтревожена за Аамир. Още трябва да е в Лондон, сигурна съм, защото той нищо друго не познава. Не и с неговото семейство – добави и на Страйк му се стори, че долавя презрителна нотка. – Извънредно загрижена съм за него.

Тя внимателно пое чашата до себе си и отпи.

– Когато го уверите, че не го заплашва никаква беда и че нищо, което Чизъл ви е казал за него, няма да се разчуе по-нататък, непременно му предайте да се свърже с мен... спешно.

Цигулките продължаваха да стържат и стенат и на необучения Страйк звученето им напомняше дисонантен израз на предчувствие. Кучето водач се почеса и лапата му затупка по килима. Страйк извади бележника си.

– Имате ли адреси или телефони на приятели, при които Малик може да е отишъл?

– Не – отвърна Дела. – Мисля, че той няма много приятели. Неотдавна спомена някого от университета, но не помня име. Съмнявам се, че е особено близък с него.

Мисълта за този далечен приятел по някаква причина я накара да се почувства неспокойна.

– Той е учил в Лондонския институт по икономика, така че това е районът на Лондон, който познава добре.

– В добри отношения е с една от сестрите си, нали?

– О, не – мигом отвърна Дела. – Не, те всички се отрекоха от него. Той си няма никого освен мен и точно това прави ситуацията толкова опасна.

– Сестрата е публикувала съвсем наскоро във Фейсбук снимка на двама им. Направена е в пицарията срещу къщата ви.

Изражението на Дела издаде не просто изненада, а и неудоволствие.

– Аамир ми каза, че сте го проучвали онлайн. Коя от сестрите беше?

– Трябва да проверя...

– Но се съмнявам да е отседнал в дома й – прекъсна го Дела. – Не и след начина, по който семейството се отнесе към него. Възможно е да се е свързал с нея все пак. Може да проверите какво знае тя.

– Ще го направя – каза Страйк. – Някакви други идеи къде може да е отишъл?

– Той наистина си няма никой друг. Точно това ме тревожи. Уязвим е. Много е важно да го открия.

– Ще сторя всичко по силите си – обеща й Страйк. – По телефона ми казахте, че сте склонна да ми отговорите на няколко въпроса.

Изражението й стана малко по-неприветливо.

– Съмнявам се, че мога да ви кажа нещо интересно, но питайте.

– Може ли да започнем с Джаспър Чизъл и отношенията на вас и съпруга ви с него?

С изражението си тя успя да внуши, че намира въпроса и нетактичен, и леко нелеп. Отвърна с хладна усмивка и повдигнати вежди:

– С Джаспър имахме професионални взаимоотношения очевидно.

– И какви бяха те? – попита Страйк, като добави захар в кафето си, разбърка го и отпи.

– Предвид че Джаспър ви е наел, за да се опитате да откриете дискредитираща информация за нас, мисля, че вече знаете отговора на този въпрос.

– Поддържате, че съпругът ви не е изнудвал Чизъл, така ли?

– Да, разбира се.

Страйк знаеше, че да упорства на тази тема, когато фактът, че Дела бе издействала съдебна възбрана, показваше докъде е способна да стигне, би означавало само още повече да я настрои срещу себе си. Най-разумно изглеждаше временно отстъпление.

– Ами останалите от семейство Чизъл? Случвало ли ви се е да срещнете някого от тях?