Джой Филдинг: Лошата дъщеря

Първото нещо, което видя, когато влезе във вътрешната стая, бе мигащата червена светлинка на телефона. Отпусна се в удобния кожен фотьойл в бургундско червено зад малкото бюро от дъбово дърво, което Блейк си беше взел, когато започна да практикува право. По-късно обаче, когато се издигна в по-голяма фирма, с по-голям офис, изискващ и по-импозантно бюро, го отстъпи на нея.

Дали пък тук не се криеше причината, дето така и не осъществиха плановете си за женитба? Може би тя не бе достатъчно подходяща за толкова проспериращ мъж?

А може причината да се криеше в хубавката нова асистентка, която бе наел, или в привлекателната млада адвокатка от съседния офис? Или някоя жена, на която се е усмихнал на опашката в Старбъкс, е предизвикала мисли за нещо повече от негова страна?

Колко време още ще пренебрегвам познатите признаци? – запита се Робин.

Вдигна слушалката и чу записът да я информира, че има едно ново и едно запазено съобщение.

— За да чуете съобщението, натиснете едно-едно.

Робин направи, каквото й бе наредено.

— Здравейте, аз съм Аделин Съливан – произнесе гласът. – Обаждам се, да се извиня, че побягнах така. Просто, не мисля, че си пасваме, а и, за да цитирам една позната терапевтка, „реших да спестя и на двете ни малко време“, и да си тръгна. Надявам се, че не се сърдите. Ще ви платя за сеанса. Всъщност, вие ми казахте някои неща, върху които ще си помисля. – Тя продиктува адреса, на който да се изпрати фактурата. Робин тутакси изтри съобщението. Де да можеше всичко останало да се изтрива така лесно. Затвори очи, пръстите й се поколебаха над бутоните на телефона.

— Хайде – подтикна се сама. – Можеш да го направиш. – И тя натисна копчето, за да прослуша още веднъж съобщението от сестра си.

— Първо запазено съобщение – обяви записът. Тутакси го последва рязката заповед на сестра й:

— Обади ми се.

Нямаше нужда да търси номера на Мелани. Знаеше го наизуст. Беше издялан в мозъка й. Бързо набра цифрите, преди да си е променила мнението.

Отсреща вдигнаха почти незабавно.

— Доста време ти отне – каза сестра й, без предисловия.

— Какво има? – попита Робин.

— По-добре седни – каза Мелани.

На следващата сутрин Робин се събуди в непознато легло и в непозната стая. Разговорът със сестра й се превърташе в главата отново и отново.

— Става въпрос за татко – бе казала Мелани с равен и безизразен глас.

— Мъртъв ли е?

— В болницата е.

— Да не е получил сърдечен удар?

— Не.

— Катастрофа?

— Не.

— Да не го е прострелял някой?

— Бинго.

Робин натисна бутона за пауза в ума си и временно замрази разговора, който я бе преследвал цялата нощ. Изкривената гримаса, която си представи на лицето на сестра си, също замръзна – онази гримаса, която така и не й позволи да се превърне в красавица, както майка й очакваше.

Робин се измъкна от твърде коравото двойно легло и се затътри към банята. Защо всички мотелски стаи си приличат? – запита се тя. Да не би да има някакво отраслово правило, което повелява те да са все скучни правоъгълници в различни нюанси на бежово и кафяво? Не че самата тя бе някакъв експерт по мотелски интериор, за всичките си години само няколко пъти бе отсядала в мотел. От претъпкания си бащин дом в Ред Блъф бе отишла в общежитието в Бъркли, после се върна у дома да работи и спечели пари, за да продължи образованието си, а след това се нанесе в апартамент със съквартиранти, извън кампуса. После пък сновеше напред-назад между Бъркли и Ред Блъф, за да помага в грижите за майка си. В следващия момент бе навряна в тясно студио в Лос Анджелис, докато накрая не се озова в просторен двустаен апартамент с Блейк.

Блейк, мълком изрече името му, докато влизаше във ваната. Какво ли му минаваше през ума сега? Тя завъртя кранчето на душа и се притисна към стената. Отгоре й се изля порой от леденостудена вода.

Блейк щеше да й е ужасно ядосан.

Не му се бе обаждала от вчера следобед. А дори и тогава не бе разговаряла с него лично, а само остави съобщение на хубавичката му нова асистентка. Помоли я да му предаде, че се налага да иде в Ред Блъф, поради спешен случай в семейството, и че ще му се обади по-късно. След това отмени всичките си срещи до края на седмицата, отиде си у дома, стегна един малък куфар, взе такси до летището и се качи на първия възможен самолет до Сакраменто, където пристигна към шест часа вечерта. Автобусът за Ред Блъф тръгваше чак на следващата сутрин, но мисълта, да наеме кола и да кара дотам, й се стори твърде обезсърчаваща, а и честно казано, никак не бързаше да стигне. Вместо това намери мотел в близост до автогарата и се настани. Пропусна вечерята и се задоволи с едно десертче от автомата за закуски в дъното на коридора.