Джой Филдинг - Лошата дъщеря

Замисли се, дали да не се обади на Блейк, но се отказа. Той беше зает, нямаше да му се понрави да го безпокоят. „Ти си терапевтът“, щеше да й каже с поглед, зареян някъде зад главата й, като че ли там внезапно се е появило нещо, по-интересно от нея.

Отхвърлила мислите за Блейк и Мелани, Робин втъкна русата си, къдрава, дълга до брадичката коса зад ушите и се върна в другото помещение с неестествено ведра усмивка.

— Извинете за прекъсването – каза на чакащата я жена, клиентка, която идваше за пръв път, чието име Робин така и ме можа да си припомни. Ема или Емили. Нещо такова.

— Наред ли е всичко? – попита жената.

— Всичко е наред. Просто за миг ми прилоша.

Жената присви очи.

— Нали не сте бременна? Ужасно би било да почна всичко това, само за да видя как излизате в отпуск по майчинство.

— Не. Не съм бременна. – Трябва да си правила секс, за да забременееш , помисли си Робин. А двамата с Блейк не бяха правили секс повече от месец. – Добре съм потвърди тя, в отчаян опит да си припомни името на жената. – Продължете, моля. Тъкмо казвахте, че…

Какво, по дяволите, бе казала тя?

— Ами, да, казвах, че съпругът ми е неузнаваем, когато става дума за майка му. Сякаш отново е на десет години и го е страх да си отвори устата. Тя ми говори страшно обидни неща, а той се държи така, като че ли нищичко не е чул. А после, като го питам, заявява, че преувеличавам и че не бивало да й позволявам да ми се качва на главата. Естествено, дъщеря ми попива всичко това. И сега се държи също толкова грубо. Само да я чуете как говори с мен.

И ти си мислиш, че имаш проблеми? – каза си Робин. Мислиш, че твоето семейство е трудно?

— Не зная защо свекърва ми ме мрази толкова много.

Тя няма нужда от причина. Ако е като сестра ми, значи те презира по принцип. Защото съществуваш.

Вярно беше. Мелани бе намразила малката си сестричка от мига, в който я видя. Моментално бе изпитала ревност, заради поделеното внимание на майка им. Щипеше я, докато Робин спеше в креватчето си, и не престана, докато бебето не се покри с многобройни дребни синини; отряза с ножици красивите й къдрици, когато бе едва двегодишна; а когато Робин стана на седем, Мелани я блъсна в стената, докато уж играеха на „Сляпа баба“, и й счупи носа. Непрекъснато критикуваше дрехите й, увлеченията й, приятелите й. „Това момиче е тъпа курва“, бе изсъскала Мелани по адрес на Тара, най-добрата приятелка на Робин.

О, тук се оказа права.

— Направих всичко възможно да се помиря с тази жена. Излизам с нея на пазар. Водя я на обяд. Каня я на вечеря минимум три пъти седмично.

— Защо? – попита Робин.

— Как защо? – повтори жената.

— Ако е толкова неприятна, защо си давате този труд?

— Защото съпругът ми смята, че така е редно.

— Тогава го оставете той да излиза да пазарува с нея и да я води на обяд. Тя е неговата майка.

— Не е толкова просто – възрази жената.

— Точно толкова е просто – настоя Робин. – Тя е груба и надменна. По никакъв начин не сте длъжна да се примирявате с това. Спрете да я каните на пазар и на обяд. Спрете да я каните на вечеря. А ако ви попита защо, кажете й.

— А какво ще кажа на съпруга си?

— Че ви е писнало да ви унижават и няма повече да се примирявате с това.

— Не мисля, че мога да го направя.

— Какво ви спира?

— Ами, сложно е.

— Всъщност, не е.

Искаш ли да знаеш какво е сложно? Чакай да ти кажа: родителите ми бяха женени трийсет и четири години и през това време баща ми изневеряваше на майка ми с всяка пачавра, която му хващаше окото, в това число и с най-добрата ми приятелка, Тара, за която се ожени едва пет месеца след смъртта на майка ми. И за да станат нещата още по-интересни: по онова време Тара беше сгодена за брат ми, Алек. Това вижда ли ти се достатъчно сложно?

О, почакай, ще чуеш още.

Тара има дъщеря, резултат от проваления й първи брак, когато беше още тийнейджърка. Сега Касиди би трябвало да е на дванайсет. Сладко дете. Баща ми я обожава, показва към нея повече обич, отколкото някога е показвал към собствените си деца. И като стана дума за тях, споменах ли, че не си говоря със сестра си от почти шест години?

— Някои хора са токсични – каза на глас Робин. – Най-добре е да имаш колкото се може по-малко общо с тях.

— Дори, ако са от семейството ли?

— Особено ако са от семейството.

— О – възкликна жената. – Мислех си, че от терапевтите се очаква да задават въпроси и да те оставят сам да се ориентираш в нещата.