Дэвид Балдаччи - Предатели

— Какво ви интересува?

— Как натрупахте дългове от десет милиона за толкова кратко време?

— Лош късмет.

— Не, не е било това — възрази Декър и завъртя таблета към себе си. — Помолихме френските си колеги да проучат и този въпрос. Стори ми се странно човек като вас да затъне толкова дълбоко в това блато. Никога не сте принадлежали към комарджиите от висшата лига. Никога не сте имали достъп до частните салони на казината, където клиентите разиграват стотици хиляди само на едно залагане. Повечето казина биха ви включили в черния списък много преди да задлъжнеете с десет милиона. Шефовете им проверяват финансовото състояние на всеки, който загуби сериозна сума. Те не са никак глупави. Задачата им е да печелят пари, а не да губят. Затова например изискват записи на заповед, някаква гаранция, че ще покриете задълженията си. Вие не сте имали нищо такова, затова казината са знаели, че не сте в състояние да им издължите милиони. Аз обаче приех информацията за чиста монета, защото тя ми беше поднесена именно като такава — продължи Декър и погледна косо към Браун. — В крайна сметка реших да я подложа на съмнение, защото просто не ми звучеше логично. А информация, която не звучи логично, обикновено е грешна.

Декър се облегна назад и погледна Натали.

— Френската полиция все още не се е свързала с нас, затова не разполагаме с отговора на този въпрос, но рано или късно ще го научим. Знаете ли какво подозирам, че ще открият колегите?

Натали замълча.

— Мисля, че те ще открият някакви дългове от хазарт в размер на няколкостотин хиляди. Достатъчно да ви разорят. Достатъчно да ви уплашат до смърт. Но в никакъв случай милиони.

— Декър, знаем със сигурност, че от една сметка в друга са прехвърлени десет милиона долара! — възрази Браун.

Той вдигна ръка и продължи:

— Потърсил ви е човек, който най-вероятно ви е наблюдавал през цялото време, защото е знаел кой е баща ви. Този човек е сключил сделка с вас. Предложил ви е единствената възможност да се измъкнете, защото подозирам, че сте взели назаем пари от много, много лоши типове, за да покриете дълговете си. И те несъмнено са щели да наранят и вас, и вашето семейство, в случай че не им се издължите.

Натали пребледня.

Този път Богарт взе думата:

— Въпросният човек ви е предложил да се погрижи за дълговете, но е поискал нещо в замяна. Да се свържете с баща си и да му пробутате онази история с дълговете в размер на милиони, натрупани от съпруга ви, да представите нещата така, сякаш животът на семейството ви е в опасност. Сумата не е трябвало да бъде няколкостотин хиляди, защото баща ви би ги платил без проблем. Но не и десет милиона. Какъв избор е имал? Към кого е могъл да се обърне с молба да му предостави подобна сума за толкова кратко време? Било е невъзможно да продаде къщата или да осребри останалите си активи за ден-два. Имало е само един начин. Това е била стръвта и той не е имал избор, освен да я налапа.

— А сега, ако желаете да оспорите думите ни и да предложите алтернативен сценарий, който да прозвучи логично, моля, заповядайте. Не бързаме за никъде — каза Декър, скръсти ръце на гърдите си, облегна се на стола и загледа Натали с очакване.

Следващата минута измина в пълно мълчание, преди тя да попита мрачно:

— На каква сделка мога да разчитам?

— Господи, как се издъних! — възкликна Браун.

Тя, Декър и Джеймисън седяха в заседателна зала във вашингтонския офис на ФБР.

Богарт, Милиган и един юрист от Министерството на правосъдието разговаряха с Натали в друго помещение в същата сграда. Те обсъждаха предварителните условия на сделката, която ФБР щеше да ѝ предложи в замяна на сътрудничеството ѝ в разследването.

Натали не бе спряла да плаче по пътя от летище „Дълес“. Този път дори Декър не се съмняваше, че сълзите ѝ са истински.

— Изобщо не разгледахме подобен сценарий. Тя е заложила капан на собствения си баща — каза Браун. — Дори не ни хрумна, че е възможно! Как се досети?

— Алекс ме наведе на тази мисъл… или по-скоро нещо, което спомена — как Ан Бъркшър е оплела Уолтър Дабни в мрежите си. Освен това не смятам, че е възможно някой да позволи на Натали да натрупа дългове от милиони долари. Щели са да я изхвърлят от казината много преди това.

Браун погледна Джеймисън с уважение.

— Аз лично се предоверих на информацията за това кой е натрупал комарджийските дългове.

— Двамата с Еймъс следваме принцип, който гласи, че не бива да вярваме на нищо, докато не получим категорични доказателства, че е истина. А това не е никак лесно. — Тя погледна Декър, но той бе потънал в размисъл.