Дэвид Балдаччи - Предатели

— Какъв?

— Може да ги е заложила като обезпечение на кредит.

— Но кой ще ѝ отпусне подобна сума?

— Нямам представа — каза Декър.

— Освен това би трябвало да си даде сметка, че ако парите отиват за погасяване на комарджийски дълг, никога няма да си ги получи обратно. И че ще загуби всичките си активи, които е заложила като обезпечение.

— Ами ако не е знаела, че парите отиват за покриване на дългове от хазарт? Може да си е мислела, че ще бъдат използвани за съвсем друга цел.

— Например?

— Например законен бизнес. Може да е сключила договор за краткосрочен заем с лихва.

— Но ние дори не знаем дали е познавала Уолтър Дабни — каза тя. — Защо ѝ е да му дава десет милиона?

— Трябва да го е познавала. Или да е познавала някого, който да гарантира, че Дабни ще изплати заема.

— Струва ми се нереално, Декър. Все пак става въпрос за десет милиона!

— Виж какъв апартамент е имала! Каква кола! И почти не ги е ползвала. Не, парите не са били от значение за нея. Дрехите, с които беше облечена, когато Дабни я застреля, бяха най-обикновени. Гардеробът ѝ е почти празен. Не открихме нито бижута, нито скъпи чанти. Не е купила нищо и за апартамента. Карала е старата си хонда. А в същото време е притежавала милиони. Защо?

— Може да ги е пазела именно за такива случаи — каза Джеймисън.

Декър наклони глава на една страна.

— Обясни.

— Може да не е бил обикновен заем, Декър. Може Дабни изобщо да не е бил шпионин дотогава, а Бъркшър да е използвала парите, за да го оплете в мрежите си. Може да е знаела какви ценни познанства има, с кои федерални агенции работи… По дяволите, та този заем може да е дошъл от Русия! Може именно руснаците да са забъркали зетя на Дабни в тази история. После Бъркшър да го е измъкнала от кашата и той да се е превърнал в нейна къртица. Пито-платено, така да се каже. Помогнала му е, за да може да го шантажира впоследствие.

— Само че той е знаел нещо, което тя не е знаела — каза Декър. — Знаел е, че умира. И не е искал да става неин агент.

— Затова е убил първо нея, после себе си. Край на историята.

— Звучи логично, Алекс. Но все пак трябва да докажем някаква връзка между двамата. А до момента не успяваме.

— И може никога да не успеем — отвърна тя. — Може да са се прикрили твърде добре. Или да са използвали посредници.

— Или само един посредник — заяви Декър.

— Имаш някого предвид?

— Човекът, чиито проблеми са в основата на всичко.

— Натали?

— Именно.

— Но защо посредник? Съпругът ѝ е комарджия. Тя просто се е опитвала да намери пари, за да покрие дълговете му.

Декър не каза нищо. Стоеше неподвижно и се взираше безмълвно в една точка.

— Декър, казах…

— Чух те. Но в момента не вярвам на нищо, което чувам.

— Защо не?

— Имам си причини. Десет милиона причини — добави загадъчно той, извади телефона си и позвъни в дома на Дабни.

Телефонът вдигна домашната помощница. Декър я помоли да го свърже с Натали.

— Тя пътува към летището — отвърна Сесилия Рандал. — Връща се във Франция. Погребението мина и Натали каза, че е време да се прибира.

— В колко часа е полетът?

— Мисля, че към пет и половина. Лети с „Ер Франс“.

Декър погледна часовника си.

— Благодаря.

Затвори и се обърна към Джеймисън.

— Май се опитва да избяга.

Натали Бонфил подаде паспорта си и самолетния билет, преди да се качи на борда на самолета. Беше А380, двуетажен въздушен лайнер, който щеше да пренесе през Атлантика над петстотин пътници и след седем часа и половина да кацне на „Шарл дьо Гол“.

Натали обаче така и не се качи в самолета.

Двама мъже със значки на ФБР препречиха пътя ѝ.

— Какво става? — попита тя.

— Насам, ако обичате, госпожо Бонфил.

— Багажът ми е в самолета.

— Наредихме да го свалят.

— Как смеете! — извика им тя. — Защо?

— Насам, ако обичате. Не искаме да правим сцени.

Натали се огледа и видя, че останалите пътници я наблюдават учудено. Завъртя се на пети и тръгна по коридора обратно към летището.

Тогава видя Декър и Джеймисън в компанията на Богарт и лицето ѝ се разкриви.

— Знаете ли какво ми причинявате? — извика тя.

Богарт пристъпи напред.

— Трябва да поговорим. Още сега.

— Казах ви всичко, което знам.

— А аз ви казах да не напускате района — отвърна Богарт.

— Нямах представа, че заповедта е валидна и след погребението на баща ми.

— Едното няма нищо общо с другото. Заповедта е валидна, докато не я отменя.