Дэвид Балдаччи - Предатели

— Съвсем ме обърка с този въпрос.

— Ще ти задам един по-прост тогава. С Харпър Браун ли е спал?

Джеймисън неволно бе извисила глас и клиентите от двете съседни маси започнаха да се извръщат към тях.

— Защо реши така?

— Защо ли? Беше повече от очевидно, че тя си падна по него!

— Очевидно?

— Уж нищо не ти убягва, но ето че си сляп за някои неща.

Декър се огледа притеснено, преди да каже:

— Не е наша работа какво правят.

— Трябва да ми разкажеш всичко! Веднага!

— Защо?

— Защото, технически погледнато, аз работя за Мелвин.

— Е, и?

— Ако не ми кажеш, ще направя такава сцена, че…

— Добре, добре. Ами… прекарали са известно време в хотела на Мелвин.

— А ти как разбра?

— Късно снощи отидох до там. Всъщност рано сутринта. Ти спеше. Преди това му звънях, но той не вдигна.

— И ти какво, да не би да се притесни?

— Добре, добре, заслужавам си го.

— А после какво?

— После я видях да излиза от хотела. Последвах я до тях и… поговорихме.

— Обсъждали сте какво са правили с Мелвин?

— Не съвсем. Не исках да слушам подробности — обясни смутено Декър. — И двамата са големи хора. Могат да правят каквото си искат.

— Но те се познаваха едва от няколко часа! Често ли го прави? Да скача в леглото на някой, когото вижда за пръв път?

— Твърди, че не. Било взаимно привличане.

— И ти ѝ вярваш? Та тя работи във военното разузнаване! Там нямат ли някакви правила, които да забраняват подобни неща?

— Не знам. Вече съжалявам, че ти казах.

— Мелвин е твой приятел. Не те ли е страх, че тя може да го нарани?

— Не иска да го наранява. Надява се да се получи нещо между тях.

— О, я стига! Ще го зареже!

— Не можеш да бъдеш сигурна.

— Напротив, мога! Да не би да смяташ, че от това ще излезе нещо трайно?

— Ами ако излезе? Или пък ако Мелвин е искал само секс?

— Мелвин е различен.

— И така да е. Но е зрял човек, който сам може да взема решения.

— Нищо ли няма да направиш?

Декър я изгледа учудено.

— Какво точно очакваш да направя? Да им забраня да се срещат, защото така ми е хрумнало? За бога, Алекс, чуваш ли се какво говориш? Или искаш да започна да му предавам бележки от теб, все едно сме в гимназията?

Тя се отпусна на стола си и извърна поглед.

— Виж какво, знам, че не харесваш агент Браун…

— Изненадана съм, че ти я харесваш, защото тя ни лъже непрекъснато.

— Това е част от работата ѝ.

— О, чудесно! Сега пък започна да я защитаваш! За пореден път!

— Не защитавам никого. Констатирам факт.

— Какво общо имат фактите с всичко това? — сопна се Джеймисън.

Възрастен мъж с костюм и филцова шапка, който седеше на съседната маса, се надигна и пристъпи към тях.

— С покойната ми съпруга често спорехме като вас. Всеки брак има своите хубави и лоши моменти. Не се притеснявайте, всичко между вас ще се нареди.

С тези думи мъжът си тръгна и остави Декър и Джеймисън с отворени усти.

— Чудесно! Сега пък звучим като стара семейна двойка — възкликна изумено Джеймисън.

Декър скочи от мястото си.

— Ще платя сметката.

— Не мога да чета мислите ти, Декър — каза Джеймисън, след като известно време пътуваха в мълчание. — Отиваме ли някъде, или да карам безцелно?

— Извинявай, да отидем в апартамента на Бъркшър — каза той. — Искам да го огледам още веднъж.

Шофирането до там им отне четирийсет минути. Портиерът ги пусна в апартамента, след което се върна на мястото си във фоайето.

Джеймисън, която не бе идвала тук преди, се огледа смаяно.

— Явно шпионажът носи добри пари!

— Обикновено не е така. Особено за редовите агентите.

— Е, тя явно не е била от тях.

— Притежавала е солиден инвестиционен портфейл и скъпа кола. Но с каква цел? Погледни това място. Нищо тук не носи нейния почерк. Разговарях с домакина на сградата. Цялото обзавеждане, абсолютно всичко, което виждаш тук, е купено в комплект с апартамента. Отначало предишните собственици не искали да го продават с мебелите, но Бъркшър им предложила цена, на която не могли да устоят.

— Защо ли го е направила?

— Добър въпрос. Много бих искал да науча отговора.

— Откъде са дошли парите, с които е платила всичко това?

— Богарт провери, но не откри нищо. Каза, че данните за сделките с недвижими имоти се пазят известно време, след което се унищожават.

— Да не би и десетте милиона за Дабни да са дошли от Бъркшър? — попита Джеймисън.

— През последната година не е продала почти никакви акции или облигации от инвестиционния си портфейл. — Той се замисли и добави: — Но въпреки това има начин.