Дэвид Балдаччи - Предатели

Натали се обърна към Декър.

— Това е ваша работа, нали?

— Разполагаме с помещение, където да поговорим на спокойствие.

Федералните агенти поведоха Натали към една стая точно срещу лентите за багаж. Милиган и Браун вече ги очакваха там.

— Благодаря, че ме предупреди навреме, Декър — прошепна Браун, докато влизаха.

— Моля, седнете, госпожо Бонфил — каза Богарт.

Натали седна, скръсти ръце на гърдите си и ги изгледа гневно.

— Трябва ли ми адвокат? — попита рязко тя.

— Не знам — отвърна Богарт. — Смятате ли, че ще ви потрябва?

— Когато агенти на ФБР те свалят от самолета, започваш да си мислиш, че имаш нужда от адвокат, дори да не си направил нищо лошо.

— Не сте арестувана, затова не сме ви прочели правата. Следователно нямате право на адвокат, докато ви задаваме въпроси. Но вие, разбира се, можете да поискате адвокат и да откажете да отговаряте на въпросите.

— Задайте си проклетите въпроси. Може би така ще успея да хвана полета.

— Това няма да се случи — заяви категорично Богарт. — Но ще започнем с въпросите.

Натали се намръщи.

Богарт погледна Декър, който попита:

— Защо бързате да се върнете във Франция? Мислех, че се развеждате със съпруга си.

— Да, но дъщеря ми е с него. Искам да я взема.

— И да я доведете тук? — попита Декър.

— Още не съм решила. В момента съм малко объркана. Може да поживея при майка ми временно. Но какво общо има това със задържането ми?

— Общото са комарджийските дългове.

Изражението ѝ се промени.

— Господи! Сериозно ли говорите? Казах ви всичко, което знам.

— Искате ли да помислите малко и да отговорите отново на този въпрос?

Тя се напрегна и се огледа.

— Какво означава това?

— В резултат на предположение, изказано от моя колега — започна Богарт и посочи Декър, — разговаряхме с властите във Франция. Те вече бяха разпитали съпруга ви по наша молба. Разпитаха го още веднъж и ни изпратиха отговорите му.

Богарт извади таблет.

— Желаете ли да промените отговора си въз основа на тази информация? — попита Декър.

Натали погледна притеснено към таблета.

— Защо, какво е казал Корбет?

— Каза ни истината — отвърна Богарт, — след като разбра, че може да влезе в затвора и да изгуби попечителството над дъщеря си.

Натали пребледня, но не каза нищо.

Богарт продължи:

— Признал е пред френската полиция, че дълговете не са негови. А ваши.

— Глупости! Лъже! Аз не съм играла дори на лотария!

Богарт въведе няколко команди на таблета, плъзна го по масата и го завъртя към Натали.

— Ето ви едно видео от казино в Париж. Натиснете този клавиш.

Когато Натали не помръдна от мястото си, Декър се пресегна и изпълни командата. Екранът оживя и показа залата на казиното.

Богарт посочи в единия ъгъл.

— Това сте вие. На масата за бакара.

Натали вдигна глава. Лицето ѝ бе разкривено от гняв.

— Разполагаме с още записи, които доказват присъствието ви в две казина в Париж, едно в Екс-ле-Бен, още едно в Кан, две в Ница… всичко това за период от десет месеца.

Браун погледна Декър и каза:

— Изложихме се. Смятахме, че проблемът е Корбет. Източниците ни бяха толкова категорични.

— Очевидно Корбет е доста по-симпатичен, отколкото са ни подвели да смятаме — каза Богарт. — Беше готов да рискува всичко заради съпругата си и нейните проблеми с хазарта.

— Не знаете нищо за мен — възкликна Натали.

Декър се приведе напред.

— Знаем достатъчно, за да ви оставим зад решетките до края на живота ви.

— За какво? — изкрещя Натали. — Във Франция хазартът е легален!

— Но участието в шпионски заговори се преследва от закона! — намеси се Браун.

— Не знаех нищо за това.

— Можем да докажем противното — каза Богарт. — Смятате ли, че след като съдебните заседатели разберат какво сте направили, ще проявят някакво снизхождение? Те ще видят във ваше лице разглезена млада жена, която лъже наляво и надясно и излага на опасност живота на дъщеря си, защото не може да овладее слабостта си към заровете. И за да се измъкне от кашата, замесва смъртно болния си баща и го докарва до самоубийство. Ще извадите късмет, ако не получите смъртна присъда.

Натали го зяпна изумена, след което избухна в сълзи. Декър я наблюдаваше без капка съчувствие.

— Вече разиграхте тази сцена със сълзите — каза той. — Затова не ни губете времето. Искаме отговори и тогава… и тогава може би ще ви предложим сделка.

Натали мигом спря да плаче и го погледна.