Дэвид Балдаччи - Предатели

— Ще трябва да погледнем записите от охранителните камери — заяви Богарт.

Десет минути по-късно вече седяха в една малка стая близо до входа и се взираха в мониторите.

— Ето го! — Джеймисън посочи Дабни, който влизаше в банката.

— И не е сам — отбеляза Декър.

С него имаше някаква жена. Не беше съпругата му. Беше по-ниска и набита от Ели, с черна коса. Не можаха да разгледат добре лицето ѝ, защото носеше очила и беше навела глава.

— Май е с перука — каза Богарт.

Минута по-късно жената и Дабни влязоха в помещението, в което се намираше сейфът. Двамата излязоха след няколко минути.

Жената носеше найлонов плик, в който имаше правоъгълен предмет. Беше дълъг петнайсетина сантиметра и широк седем-осем.

— Има ли още някоя камера, от която да погледнем под друг ъгъл? — попита Декър.

— Опасявам се, че това е всичко — отговори управителката.

— Ще ни трябва копие — каза Декър.

Напуснаха банката с копие от записа на охранителната камера, безброй въпроси и нито един отговор. Върнаха се в дома на Дабни.

Друга от дъщерите, Аманда Райли, бе пристигнала броени минути преди тях. Беше по-ниска и по-закръглена от сестрите си; определено не можеше да се похвали с атлетичното им телосложение. Освен това лявата ѝ ръка свършваше при лакътя. Райли им каза, че е омъжена и има две малки деца.

Декър и останалите бяха изненадани да заварят Ели Дабни в кухнята в компанията на дъщерите си. Тя беше елегантно облечена, с прическа и грим, но с онзи празен поглед в очите, който показваше, че състоянието ѝ само привидно изглежда нормално. Пуснаха записа на нея и дъщерите ѝ. Никоя от тях не позна жената, която придружаваше Уолтър в банката.

— Какво прави тя там? — попита Джулс. — Искам да кажа… нали сейфът е на татко?

— Искала е да се увери, че той ще го изпразни — отвърна Декър.

Джулс и Саманта го зяпнаха изумено.

— Какво точно означава това? — попита Джулс.

— Означава, че баща ви се е забъркал с хора, които действат изключително педантично и не пропускат нито една подробност.

— Това ми звучи като някаква шпионска история — каза Саманта. — От онези телевизионни сериали за тайни агенти и прочие.

— Баща ви е работил с поверителна информация — обади се Богарт — и нищо чудно да е бил изнудван от чужди шпиони.

— А фактът, че са изпратили човек, който да го придружи до банката — добави Декър, — означава, че не са му имали достатъчно доверие. Обърнете внимание, че на записа жената носи плика, не баща ви.

— Значи са го принудили да го направи — заяви Джулс с обвинителен тон.

— Може и да са го принудили да убие онази жена — допълни Саманта.

— Не можеш да принудиш някого да убие друг човек, Сам — възрази Аманда. — Не съвсем. Все пак татко е натиснал спусъка.

Изражението на Аманда бе спокойно, в очите прозираше интелект. След като каза това, тя се извърна към майка си, която бе забила очи в скута си.

— Аманда! — извика Джулс и крадешком погледна към майка си.

— Как можа да го кажеш! — възкликна Саманта.

— Не — обади се Ели Дабни. — Сестра ви е права. Баща ви е натиснал спусъка и никой друг. Той е направил своя избор.

Джулс и Саманта се взираха в нея, сякаш не можеха да повярват на ушите си.

Ели погледна Декър и каза:

— Не познавам тази жена. И нямам представа какво е държал Уолт в сейфа.

Декър намираше, че поведението на Ели Дабни се е променило драстично в сравнение с предишния ден. Може би причината се криеше в непознатата жена, придружила съпруга ѝ в банковия трезор, чието съдържание бе останало загадка за нея. Тя изглеждаше резервирана, объркана, ядосана… Вероятно се чувстваше предадена.

— Възможно ли е съпругът ви да е работил с тази жена? — попита Декър. — Напомня ли ви за някоя колежка от офиса му? — попита той и изгледа Ели и дъщерите ѝ.

— Не я познавам — обади се първа Джулс. — Но не съм се срещала толкова често с хората, които работят във фирмата.

Саманта и Аманда просто поклатиха глави.

Декър погледна към Ели. Тя се покашля и заговори бавно и неуверено като човек, който се намира под въздействието на опиати.

— Виждала съм само част от колегите му по време на разни коктейли и празници. Рядко ходех в офиса му. През последните пет години дори не съм стъпвала там. — И добави със съжаление: — Мисля, че изгубих връзка с тази част от живота му. — Ели Дабни огледа луксозния интериор.

Декър можеше да се досети какво си мисли тя.

Само се наслаждавах на плодовете на труда му.