Дэвид Балдаччи - Предатели

— Разговаряхте ли с някого по този повод? — попита Богарт.

— Не. Отначало възнамерявах да позвъня на сестрите ми и да ги попитам дали са водили подобни разговори с татко, но после работата ме затрупа и не ми остана време. Сетих се за думите му чак когато мама ми позвъни…

Декър вдигна списъка и попита:

— Тук е отбелязан номер четири, но срещу цифрата не е записано нищо.

Джулс бръкна в джоба си и извади ключ.

— На следващия ден ми изпрати това.

Декър взе ключа и го разгледа.

— Мисля, че е от сейф в банков трезор — каза той и го подаде на Богарт.

— Така е — потвърди Джулс. — Баща ми държеше сейф в една банка в центъра на Маклийн. И то от години.

— Знаете ли нещо за съдържанието му?

— Предполагам, че става въпрос за онези неща, които обикновено се пазят в сейф, но не съм сигурна.

— Защо ви е изпратил ключа?

— Нямам представа. Щях да му се обадя, но както вече споменах, работата ме погълна… Мислех, че ще имаме достатъчно време да поговорим за това. Реших, че може да е нещо, свързано със завещанието му. Логично беше да се обърне към мен, тъй като преди няколко години ме посочи за изпълнител на последната му воля — каза Джулс и добави с извинителен тон: — Все пак съм най-голямата му дъщеря. Предполагам, че тази отговорност се пада на мен.

— Баща ви очевидно ви е имал доверие — отбеляза Джеймисън.

— Надявам се да е било така.

Декър погледна Богарт.

— Можем ли да надникнем в този сейф?

Агентът се обърна към Джулс.

— Ако сейфът е нает и от майка ви, ще ни трябва нейното позволение. В противен случай ще се наложи да извадим съдебна заповед.

— Извадете заповед, защото нямам намерение да безпокоя майка ми точно в този момент. Тя трябва да си почива, а не да подписва документи.

Богарт извади телефона си и излезе от стаята.

Джулс се огледа и изражението ѝ се промени от делово на отчаяно.

— Израснала съм в тази къща. Обичам всяко кътче от нея.

— Разбирам защо — отвърна Джеймисън. — Много е красива. Толкова топла и уютна. Обзавеждането дело на майка ви ли е?

Джулс кимна.

— Тя има усет за тези неща. Както татко имаше усет за бизнес. А мама вършеше всичко останало. Беше идеалната съпруга. Отлична домакиня. Добър слушател, когато се налагаше. Отгледа четири деца, и то сама, защото по онова време татко пътуваше почти непрекъснато.

— Подобно богатство не идва лесно. Нужна е упорита работа — отбеляза Джеймисън.

— Така е — отвърна разсеяно Джулс.

— Думите на баща ви започват да звучат логично предвид случилото се — обади се Декър. — Нещо като прощален съвет.

Джулс го погледна и лицето ѝ почервеня.

— Искате да кажете, че ми е казал да се омъжа и да родя деца, преди да излезе на улицата, да убие някого и да си пръсне мозъка? Това е откачено!

Декър отвърна невъзмутимо:

— Възможно е да не е имал друг избор.

— Какво означава това?

— Знаете ли, че баща ви е бил болен?

— Какво означава болен?

— Имал е злокачествен мозъчен тумор, който не е подлежал на операция. В последен стадий.

Джеймисън ахна от липсата на такт у Декър, но той не откъсваше поглед от Джулс.

Очите ѝ плувнаха в сълзи.

— Какво? — проплака тя.

Декър седна срещу нея.

— Аутопсията разкри тумор и аневризма. Оставали са му само няколко месеца живот. Твърдите, че не знаете?

Джулс поклати глава и сълзите ѝ потекоха.

Джеймисън извади няколко носни кърпички от пакетчето в чантата си и ги връчи на Декър, който ги подаде на Джулс. Тя изтри лицето си.

— Смятате ли, че майка ви е знаела? — попита Декър.

Джулс поклати глава.

— Не е възможно. Ако мама знаеше, всички щяхме да разберем.

— Дори ако баща ви е държал да го запазят в тайна от децата си? — попита Джеймисън.

Джулс се овладя след няколко минути.

— Не би имало никакво значение. Майка ми не е в състояние да запази в тайна подобна информация.

— Разбирам — кимна Декър. — Сещате ли се за някаква причина баща ви да извърши убийство?

— Със същия успех можете да ме питате защо слънцето няма да изгрее утре — отвърна рязко Джулс. — Това… това просто не е възможно. — В следващия миг тя се преви на две и захлипа неудържимо.

Декър погледна неловко към Джеймисън. Тя стана, коленичи до Джулс и обви ръка около раменете ѝ. Предложи ѝ още кърпички и каза:

— Декър, донеси вода.

Декър излезе от стаята и отиде в модерната кухня. Отвори няколко шкафа. В един от тях откри лекарства. Прегледа набързо етикетите на шишенцата и кутийките. Медикаменти за увеличаване на костната плътност, „Золофт“ против депресия и паническо разстройство… Намери чаша в друг шкаф, наля вода и се върна в библиотеката. Подаде чашата на Джеймисън, която я поднесе към устата на Джулс.