Дэвид Балдаччи - Предатели

— Заведението е било почти празно и Дабни е можел да избере, която си иска маса. Оттук сградата на ФБР се вижда най-добре. Дали е седнал тук, за да наблюдава? Или за да се срещне с някого? Или поради някаква друга причина?

— И как ще разберем коя точно?

— Ще продължим да задаваме въпроси.

Телефонът на Декър звънна. Той се заслуша и след малко каза:

— Идваме веднага. — Затвори и се обърна към Джеймисън. — Беше Богарт. Джулс, дъщерята на Дабни, иска да ни каже нещо.

— Какво?

— Нещо, което баща ѝ споделил с нея преди седмица.

Уолтър Дабни наистина се бе справял добре. Повече от добре.

Декър стоеше, заобиколен от доказателства за това.

Домът му в Маклийн струваше поне четири-пет милиона долара. Парцелът беше огромен и за него се грижеха професионални градинари. Дори в момента бяха отвън и подрязваха храстите, косяха моравата, чистеха и оформяха лехите. Друг екип се грижеше за отопляемия басейн с олимпийски размери. А край басейна имаше помощно помещение, което бе колкото стандартна къща. Поддръжката на този имот със сигурност струваше повече от заплатата на Декър във ФБР.

Той откъсна поглед от прозореца и се обърна към Джулс Дабни. Тя беше интересна комбинация от двамата си родители. Висока и атлетична като майка си, но с широкото чело и бледозелените очи на баща си. Русата ѝ права коса покриваше раменете.

Жестовете ѝ бяха резки и делови. Джулс не бе проляла нито една сълза след пристигането на Декър и останалите. Майка ѝ, уведоми ги тя, е в спалнята си, натъпкана с приспивателни.

С други думи: тя няма да разговаря с вас.

Декър мигом определи Джулс като жена, която държи да контролира нещата в детайли и е в състояние да се справи и в най-трудната ситуация. Не знаеше само дали тя ще подпомогне, или ще възпрепятства разследването.

Бяха в библиотеката; трите стени, заети от книги, красноречиво свидетелстваха за предназначението на тази стая. Богарт се бе разположил на удобен кожен стол, Джеймисън седеше на малко канапе, а Джулс — на фотьойл с висока извита облегалка. Декър стоеше прав по средата на стаята.

— Разбирам колко е труден моментът за вас, госпожице Дабни — започна Богарт.

Тя махна с ръка.

— Не бих го нарекла труден, а по-скоро ужасен. Но трябва да го превъзмогнем и ще го направим.

— Откъде пристигнахте? — попита я Декър.

Тя го изгледа учудено, сякаш не разбираше защо ѝ задава подобен въпрос.

— От Палм Бийч, защо?

— Какво правите там?

Джулс се намръщи.

— Имали някакво значение?

— Трудно ми е да преценя, преди да отговорите.

Тя присви устни, но отговори:

— Притежавам собствена компания. Извършвам консултации в областта на здравеопазването.

— Предполагам, че Флорида е подходящо място за това — каза Джеймисън. — Предвид многобройното възрастно население.

— Повечето от тях ползват държавни програми за здравно осигуряване, но има и доста богати хора, които разполагат с допълнителни здравни застраховки. Здравеопазването е сложна материя, не всеки успява да се ориентира в нея. Консултираме и фирми. Всъщност по-голямата част от приходите ни идва именно от тях. Имаме двайсетина служители и отбелязваме двуцифрен ръст всяка година.

— Впечатляващо — каза Декър. — Когато бях на вашата възраст, едва успявах да се грижа за самия себе си, какво остава за други хора.

— Баща ми възпита отлична работна етика у всичките си деца. Както и амбиция.

Джулс извърна поглед и за миг Декър помисли, че ще заплаче. Тя обаче потри устни и се обърна към тях.

— Баща ми оказва… оказа голямо влияние върху мен.

— Не се съмнявам — отвърна Декър. — Пожелахте да се срещнем, защото той е споделил нещо с вас.

— Няколко неща — уточни тя. — Записах си ги по време на полета.

Джулс му връчи някакъв лист и той го погледна.

— Ще ги прочетеш ли на глас, Декър? — попита Богарт.

Декър сякаш не го чу.

Джулс изгледа нетърпеливо мълчаливия Декър, след което започна рязко и делово, сякаш изнасяше презентация пред клиенти.

— Първо, помоли ме да се грижа за мама. Второ, каза да се омъжа и да създам семейство, защото животът бил прекалено кратък. Трето, каквото и да станело, не бивало да забравям, че ме обича.

— Това необичайно ли е? — попита Богарт.

— Баща ми беше много внимателен и грижовен, но… да, необичайно е, защото той никога не говореше за тези неща… Не и по този начин.

— И това ви е разтревожило — заключи Джеймисън.

— Попитах го директно дали нещо не е наред. Отрече. Обясни, че се замислил върху живота като цяло и искал да знам тези неща. Пошегува се, че това сигурно е признак, че остарява, но въпреки това поведението му ми се стори странно.